Още по темата

Очите ни са склонни да се плъзгат по информацията и мозъците ни често прибързва с изводите. Това е така, защото ние

приемаме толкова много визуална информация, че мозъците ни се нуждаят от команди за бърз достъп, за да обработят всичко.

Тази отличителна черта на хората се е развила, за да помогне на ранните ни предци да оцеляват при срещите си с бързи хищници, но също така означава, че ние често можем да бъдем заблудени от прости илюзии, пише "Дейли Мейл".

Ново видео, създадено в сътрудничество между Американското химическо общество (American Chemical Society) и телевизия Inside Science обяснява науката зад оптичните измами.

"Когато гледате към нещо, това което наистина виждате е светло. Светлината след това се превръща в електрически сигнали, които мозъкът ви може да превърне в картина", обяснява разказвачът във видеото.

Този процес протича за около една десета от секундата. Така че

във всеки един момент, очите ви получават невероятно количество информация.

"Наистина е трудно за мозъка ви да се съсредоточи върху всичко наведнъж, така че той си намира команди за бърз достъп, опростява това, което виждаме, за да помогне да се концентрираме върху това, което е важно", се казва още във видеото.

Видеото първо поглежда към илюзията Херинг, която показва две успоредни прави линии, които изглежда променят формата, размера и ъгъла си.

Когато пуснете линиите в предната част на радиален модел, те изглеждат ненормален, въпреки че те всъщност са прави. "Когато мозъкът ви види този радиален модел, той се съсредоточава върху точка в средата. Изглежда сякаш пътувате към нея. След това мозъкът ви мисли, че тези паралелни линии стават все по-близки. Ето защо те сякаш стават по по-големи и изглеждат изкривени", обяснява видеото.

Не всички илюзии могат да излъжат мозъка ни да вижда движение. Някои могат да ни подмамят да виждаме цветове или нюанси, които всъщност не са там.

Може би най-известният и драматичен пример за това е илюзията с въртящите се змии. Въпреки, че намотките в изображението ни се струва, че се въртят, в действителност те са напълно неподвижни.

Ефектът работи най-добре в периферното зрение, така че когато се взирате в една от намотките тя ще стане неподвижна, но в същото време тези около нея ще продължат да се въртят.

Илюзията е създаден от японският психолог Акийоши Китаока от университета в Киото. Експертите не могат с точност да определят защо тя работи, но изследването им разкрива, че оцветяването на сегментите, които съставляват пръстена е от решаващо значение.

Тези сегменти са подредени в повтарящ се модел, състоящ се от относително тъмна област (жълто), последвана от по-светла (бяло), след това по-малко светла (синьо) и накрая най-тъмната област (черно).

Информацията от силно контрастиращите части на изображението (жълто-бяло,  бяло-синьо и синьо-черно) пътуват към мозъка по-бързо, отколкото частите с по-слаб контраст (синьо-черно).

Вярва се, че тази информация имитира вида на входящата информация, която очите и мозъкът получават, когато видят истинско движение и в крайна сметка ние вярваме, че виждаме истинско движение.