Още по темата

Ние сме в нова геоложка епоха, която е белязана от въздействието на човешката дейност върху Земята.

Сега доказателствата, че времето, в което живеем, известно като антропоцен, трябва официално да бъде признато за нова епоха, са поразителни, твърди ново изследване в списание „Science”.

Холоценът започнал преди 11 700 години в рая на последния ледников период. Водещият автор Колин Уотърс казва, че холоцена „беше много естествено явление, което представлява част от цикличната промяна в ориентацията на земната орбита около Слънцето”.

Той казва, че нашият вид, който съществува от около 200 хил. години, инициира много развития, които характеризират нашата съвременна цивилизация, като живеенето в населени места, обезлесяването, земеделието, опитомяването на животни. Започвайки от 1950 г. обаче нашето влияние става наистина глобално.

Учените вярват също така, че настоящият антропоцен, известен още като „Епохата на хората” ще остави след себе си своя уникален геоложки подпис далеч в бъдещето. Това предполага, че планетата няма да бъде разкъсана на парчета от бомби, астероиди или друга катастрофа.

Част от този подпис ще се съдържа в нашите скелетни останки.

Алуминий

Източник: Thinkstock/Guliver

Алуминият е вторият най-често срещан елемент в земната кора след силиций, но е сравнително нов индустриален метал, който се свързва с антропоцена.

„Той най-вероятно ще се окисли с времето до алуминиев оксид, но би трябвало да се запази като следа  от оригиналния артефакт”, казва Уотърс. Ето защо бъдещите поколения може да асоциират нашата епоха с употребата и производството на продукти от алуминий.

Бетон

Източник: Thinkstock/Guliver

Бетонът е друг често използван материал, който най-вероятно ще бъде свързван с нашата епоха в бъдеще. Римският бетон например се е доказал като изключително издръжлив, оцелявайки непокътнат в продължение на поне 2000 години.

Нефт

И саждите и пепелта от горивото е  много вероятно да осигурят постоянен подпис, свързан с „Епохата на хората”, вярват учените. Очаква се това доказателство за     нашето време да се запази в продължение на милиони години.

Нитрати

Източник: Thinkstock/Guliver

Нитратите, предимно от торове, също вероятно ще продължават да съществуват в геоложките находки, свързани с хората от 1950 г. насам.

Що се отнася до средата на XX в. този момент е толкова важен, а учените обясняват това с ускореното нарастване на човешкото население, индустриализацията, технологичния напредък, използването на минерали и енергия, както и глобализацията на икономиката. Всичко това впоследствие започва да влияе на екосистемите и на околната среда.

CO2

Източник: Thinkstock/Guliver

Прекомерните количества въглероден диоксид, също ще бъдат свързвани с Епохата на хората, като се предполага, че антропоценът е решен да бъде действително епоха.

Въглеродният диоксид ще се запази за много дълго време. Той е парников газ, чиято концентрация се увеличи бързо в атмосферата през последните десетилетия, което се дължи на изгарянето на горива на въглеродна база и други материали.

Метан

Източник: Thinkstock/Guliver

Метанът е вторият най-разпространен парников газ, заемащ второто място веднага след въглеродния диоксид. Това е газ, който може опасно да улови и да задържи топлина в атмосферата. Той се излъчва от естествени източници като влажни зони, системи за природен газ и изпускането на газове от животни. В световен мащаб над 60% от общия размер на метановите емисии идват от човешки дейности, включително промишлеността, селското стопанство и управлението на отпадъците.

Подобно на въглеродния диоксид и доказателствата за прекомерно натрупване на метан, ще се запазят за много дълъг период от време.

;

Пластмаси

Източник: Thinkstock/Guliver

Пластмасите са продукт на нашата ера. Според Уотърс дори и пластмасовите елементи да се разпаднат на въглеводороди в далечно бъдеще, те все пак ще оставят след себе си траен геохимичен подпис, а също и следи от първоначалния елемент.

Животински вкаменелости

Източник: Thinkstock/Guliver

Останки от растения и животни от нашето време ще останат в бъдещето и ще образуват още една част от дълготрайното, осезаемо наследство от „Епохата на хората”. Тези останки биха могли да се използват така, както сега използваме фосилите на растения и животни отпреди хиляди години, за да научим повече за историята на Земята.

Плутоний

Източник: Thinkstock/Guliver

Може би най-лошото трайно доказателство за нашето време ще бъдат радионуклидите, които са нестабилни атоми. Големи количества от тях се разпръсват в атмосферата например всеки път, когато се тестват определени ядрени оръжия.

Уотърс казва, че плутоният има период на полуразпад от 24 110 години и ще бъде откриваем от съвременните масови спектографски техники за още около 100 хил. години. След това той все пак ще остави след себе си издайнически признаци за предишното си присъствие.

Вече е ясно, че нашата ера в бъдеще поне от части ще бъде представена от последиците от замърсяването, причинено от промишлени материали. Все пак Уотърс отчита и нещо позитивно: „Създали сме планета, която издържа 7 млрд. души, които имат най-голяма продължителност на живот отколкото във всеки друг момент от историята”. Това също би трябвало да бъде признато от бъдещите поколения.

Епохи идват и си отиват обаче и никой не може все още да предскаже как и кога антропоценът ще приключи. „В крайна сметка, процеси, които значително намаляват човешкото население е най-вероятно да доведат антропоцена до неговия край”, казва в заключение Уотърс.