Още по темата

В огромен фризер в предградията на Денвър студент с дебело яке изстрелва електрически импулс в парче лед, извлечен от Антарктида. Точно пред фризера, в много по-топла стая, компютър, свързан с леда, регистрира внезапен скок в назъбена червена линия, която пълзи по екрана.

„Хей, имаме вулкан“, казва Ти Джей Фъдж, изследовател от университета във Вашингтон. Електрическият ток е открил тънък слой вулканична утайка в леда, оставена от изригване преди около 8000 години, разказва Асошиейтед прес.

Насладете се на красиви гледки от ледения континент Антарктида в нашата галерия.

Това е Националната лаборатория за ледено ядро в Лейкууд, където ледът, изваден от дълбините на Антарктика и Гренландия, се реже, фотографира и му се правят тестове. Повечето парчета се транспортират до други лаборатории, където изследователите правят повече изследвания, търсейки

свидетелства за миналото и бъдещето на Земята.

Гладки и млечнобели парчета, наричани ледени ядра, осигуряват на учените богата историческа информация за много неща – от температурата на въздуха до парниковите газове и за космически събития. Историята може да се проследи до 800 хил. години назад.

Ледът е остатък от векове снеговалеж, сгъстен от теглото на години натрупване. „Можете да го пробиете и да го разглеждате като пръстените на дърветата. Това просто е година след година информация за климата, която е запазена в ледената покривка“, обяснява Фъдж.

Специализирани сондажни платформи

издърпват парчетата лед от сериозна дълбочина, до почти 3000 метра под ледената повърхност.

След това екипите ги прибират в защитни тръби, слагат ги в охлаждащи контейнери и с хладилни камиони ги транспортират до лаборатория в Колорадо.

В оживената работна стая във фризера в Лейкууд, където се поддържа температура от около -24 градуса по Целзий, работници слагат леда да мине през серия триони, които го разрязват според предварително уговорен модел за различни експерименти.

Част от всяко парче лед се архивира в друга, по-голяма стая при температура от -37 градуса по Целзий, за да могат бъдещите изследователи да проверяват стари резултати или да правят нови изследвания.

Учените извличат данни от леда по много различни начини. Разликите в теглото на молекулите в замразената вода съдържат следи за температурата на въздуха по време на снеговалежа.

Въздухът, хванат в капана на мехурчетата, може да се анализира, за да се измерят какви са били нивата на въглероден двуокис и други газове в атмосферата по времето, когато се е формирал ледът.

Слънчево изригване или друго космическо събитие може да остави отличителни радиоактивни атоми върху снега.

Пепел, разпръсната от далечни континенти, пък предлага улики за атмосферната циркулация.

„Ледените пластове са в директен контакт с атмосферата. Всичко, което е в атмосферата ние го улавяме след време, след като е погребано в снега“, разказва Марк Туиклър, научен директор на лабораторията.

Ледените ядра са довели учените до значителни изводи за изменението на климата, включително че нивата на въглероден диоксид в атмосферата днес са по-високи, отколкото по всяко друго време, записано в леда.