Още по темата

През декември миналата година голяма част от Украйна остана без електричество. Причината обаче не беше авария, а онлайн атака, която блокира електрическата мрежа от разстояние.

Според американското разузнаване, въпреки че никой не пое отговорност за нападението, то е дошло от Русия, поразявайки цел на повече от 2 000 километра разстояние.

Смята се, че в този случай за първи път успешно е спряна електрическа мрежа чрез кибератака.

Това обаче е само един пример за нарастващата опасност от кибервойна, която постепенно се превръща в основен фокус както на правителствата, така и на терористичните организации по света.

В понеделник министърът на отбраната на САЩ, Аш Картър, обяви, че срещу „Ислямска държава“ се извършават редица кибер нападения, като част от системните усилия за унищожаване на терористичната групировка.

Атаките имат за цел да накарат джихадистите да загубят доверие в своите мрежи чрез претоварвания, прекъсвания и увреждане на критична инфраструктура.

Ако не беше примерът на случилото се в Украйна, изказването на Картър щеше да изглежда като пореден опит за реклама, но кибервоините могат да имат разрушителни икономически последствия.

Атаките могат да бъдат насочени към кражба на важни държавни тайни, като проникването във федералните архиви на Службата за управление на персонала в САЩ миналата година.

Друга възможност е оказване на натиск върху частни фирми, като например, когато „Сони“ (Sony) откри, че нейните системи са хакнати точно преди да пусне подигравателен филм за севернокорейския лидер Ким Чен Ун.

През 2012 г. експерти по киберсигурността и журналисти в продължение на месеци търсиха кой стои зад атаката срещу компютрите на иранската програма за обогатяване на уран. Едва ли е изненада, че виновни се оказаха службите за сигурност на САЩ и Израел.

Проблемът при кибервоините, според пенсионирания генерал от морската пехота Питър Пейс, е, че оръжията в тях имат двупосочно действие. Веднъж инсталиран на компютрите на противника зловредният код може да бъде използван срещу атакуващия.

На практика осъществяването на кибератаки е сравнително лесно, но защитата срещу тях е изключително трудна.

„Знам, че не можем да се защитим срещу това, което правим, когато нападаме“, допълва Пейс.