Великата зелена стена

П огледнете картата на Африка! Пустинята Сахара, с нейните 9,4 млн. кв. м площ, заема почти 25% от територията на континента. Това е почти колкото Европа. И 85 пъти България. Преместете поглед вдясно към Азия. На границата между Китай и Монголия пустинята Гоби се простира на 1,295 млн. кв. м.

Пустините, както знаем, са доста негостоприемно място за живот. Но всичко щеше да е наред, ако не се разрастваха.

За 50 години Сахара е погълнала близо 647 500 кв. км. Гоби пък превзема по 3600 кв. км пасища всяка година.

Тези промени влияят на живота на стотици милиони хора – огромни райони на север и юг от Сахара, както и в Централна Азия, рискуват да станат негодни за земеделие, а опустиняването и все по-честите прашни бури се свързват с респираторни проблеми дори в Северна Америка и унищожаването на кораловите рифове в Карибския басейн. Според учените около един милиард тона прах от Сахара се вдигат в атмосферата всяка година, а ветровете от Гоби унищожават най-горния слой на почвата на хиляди квадратни километра площ.

За справяне с проблема са създадени два много подобни и изключително мащабни проекта – „Великата зелена стена на Сахара и Сахел“ (Great Green Wall of the Sahara and the Sahel Initiative/Grande Muraille Verte pour le Sahara et le Sahel) и „Зелената велика стена“ (Green Great Wall) в Китай.

Замисълът е съвсем прост – да се направи зелен пояс от дървета, който да спре разпространението на Сахара и Гоби.

Първият проект е разработен от Африканския съюз. Идеята за него се ражда още през 1952 г., но е преоткрита през 2002 г. на специална среща за борба с опустиняването в Чад и е одобрена през 2005 г. от Конференцията на лидерите и държавните глави на Общността на държавите от Сахел-Сахарския регион. Първоначалната идея е да се засади пояс, широк 15 км, простиращ се от Дакар (Сенегал) до Джибути (Джибути) – близо 6500 км. Оттогава тя се развива значително и от инициатива за засаждане на дървета, прераства в програма за развитие на селските региони, целяща да подобри условията на живот в региона.

В Китай проектът „Зелената велика стена“ започва през 1978 г. с цел залесяването в Северен Китай да се увеличи от 5 на 15%, като по този начин се намали опустиняването.

Днес проектът е в четвъртата си фаза, започнала през 2003 г., в която залесяването се прави със семена от въздуха или се плаща на фермерите да засаждат дървета.

През 2009 г. стената достигна площ от 500 хил. кв. м – най-голямата изкуствено засадена гора в света. Според държавната статистика обикновените китайци са засадили около 56 млрд. дървета през последното десетилетие. Бившият американски вицепрезидент Ал Гор изчислява, че всяка година Китай засажда два и половина пъти повече дървета, отколкото целия останал свят.

Проектът обаче е съпътстван и от редица проблеми, които водят до много критики. От една страна голяма част от растенията не оцеляват. Част от причините е, че се засаждат видове, нетипични за региона. Това пък води и до намаляване на биоразнообразието, защото новозалесените територии се оказват неподходящи за местната флора и фауна.

От друга страна има опасност дърветата да „изпият“ и без това оскъдните подпочвени води в по-сухите райони като Северен Китай, например.

Все пак „изграждането“ на „Зелената велика стена“ продължава. Планирано е създаването на система за надзор, включваща картографиране и наблюдение, на стойност 1,2 млрд. долара.

Предвижда се инициативата да приключи около 2050 г., като дотогава „зелената стена“ трябва да е дълга 4500 км.