Още по темата

Кандидатът за президент на САЩ, издигнат от Републиканската партия, Доналд Тръмп постави под въпрос основополагащите принципи на НАТО и намекна за признание на анексирането на Крим от Русия, пише „Блумбърг“ (Bloomberg)

В Турция чиновници под прякото ръководство на главния съветник на президента Реджеп Ердоган пък обвиниха САЩ за неуспешния опит за преврат, извършен от офицери от втората по численост армия в алианса. А руският държавен глава Владимир Путин изведнъж смени на 180 градуса тона спрямо турския си колега.

В интервю дадено в неделя за Ей Би Си (ABC) Тръмп каза, че Русия не се готви да завладява Украйна и добави: „Вие не искате да се стигне до Трета световна война, за да върнете Крим на Украйна, нали?“.

Милиардерът обаче не спря дотук и подчерта: „С всички тези силни връзки с НАТО, в Украйна цари хаос”.

Междувременно руският президент и ветеран от КГБ изглежда печели неочаквани успехи с минимални усилия.

„На Путин дяволски му върви“, коментира Марк Галеоти от Европейския съвет по външна политика. „Той може просто да се отпусне и да наблюдава как влиятелния, основаващ се на принципите на легитимността блок, сам разрушава себе си”.

Руският лидер се оказа на гребена на вълната от събития, които работят в негова полза, включително най-голямата бежанска криза в Европа от Втората световна война насам, укрепваща позициите на пропутински настроените политици из целия европейски континент, която при това даде тласък на историческото решение за излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Макар в Москва да казват, че се безпокоят от евентуално идване на Тръмп на власт в САЩ заради неговата непредсказуемост, те там приемат изказванията му като пореден признак на слабост в НАТО.

Путин попадна в центъра на вниманието на американската общественост, след като Русия беше обявена за главния заподозрян за хакерската атака срещу електронната поща на Националния демократичен комитет, чиито писма бяха публикувани от „УикиЛийкс” в навечерието на националния конгрес на партията, посветен на издигането на кандидатурата на Хилари Клинтън за президент на САЩ.

Кремъл определи обвиненията за намеса като „абсурдни“, но Тръмп наля масло в огъня, призовавайки Русия да разбие и личната поща на Клинтън, за да бъдат доказани неговите обвинения по адрес на „лъжливата Хилари“. След това той определи своите коментари като сарказъм.

Междувременно Турция обвини САЩ в съучастие в кървавия опит за преврат, извършен на 15 юли. В последствие Анкара беше подложена на критики от Брюксел и Вашингтон за репресиите извършени след това спрямо мними и реални заговорници, при които бяха уволнени или арестувани над 60 000 души.

Путин кани Ердоган в родния си град

Обама подаде ръка на Ердоган

Тръмп: Путин е силен, Обама е слаб

Путин обаче реагира бързо и подкрепи Ердоган, като дори го покани за помирителна среща в Санкт Петербург на 9 август.

Според Александър Шумилин, ръководител на Центъра за анализ на близкоизточните конфликти на Института за САЩ и Канада, „Путин иска да провокира разединение между Турция и НАТО и да го използва в свой интерес“.

Така Турция ще престане да бъде защита от Русия на южния фланг на НАТО.

На Русия ѝ е жизнено необходим съюзник вътре в НАТО, който няма да пожелае да действа срещу нея в случай на конфликт, пък коментира пред „Блумбърг” високопоставен служител на Кремъл.

Кръгът от заподозрени от Ердоган за опита за преврат се разраства, като преследването е насочено основно към последователите на живеещия в Пенсилвания религиозен водач Фетхуллах Гюлен. В тези списъци обаче влизат много хора, свързани с американските служби.

„Много наши източници станаха жертви на чистките или бяха арестувани“, разказа на 28 юли директорът на Националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър. „Това, без съмнение, ще усложни сътрудничеството ни с Турция.“

Ердоган хвърли на 29 юли „бомба”, обвинявайки Централното командване на въоръжените сили на САЩ в „подкрепа за заговорниците“. Както 75-годишният Гюлен, така и президентът Барак Обама отрекоха каквото и да било участие в неуспелия преврат.

При сегашните „доста ненадеждни“ отношения на Турция със САЩ и с Европа Путин разбира, че пред него се е появила безпрецедентна възможност да изгради стратегически отношения, които могат да имат последствия в Сирия и извън нея, пояснява пред „Блумбърг” Константин Косачов, председател на Комисията по международни отношения в Съвета на руската федерация.

Едва опитът за преврат беше потушен и Путин се обади на Ердоган с предложение за помощ, след което се разпореди неговите икономисти да възстановят и разширят двустранната търговия между страните.

Съветникът в Кремъл Фьодор Лукянов посочва, че Путин в никакъв случай не храни илюзии, че Ердоган може да прекъсне дългогодишното членство в НАТО, но засилващите се антиамерикански настроения в Турция правят невъзможно каквото и да е тясно сътрудничество с алианса. „Отношенията на Турция със САЩ и с Европа няма да останат същите“, смята Лукянов.

Според него що се отнася до Сирия, Путин иска да убеди Ердоган да преразгледа своята поддръжка за ислямистките, борещи се срещу Асад, в момент, когато сирийската армия, подкрепяна от руската авиация се опитва да сломи съпротивата в Алепо, най-големия град в страната.

Руските медии съобщиха на 29 юли, че в навечерието на срещата с Ердоган Путин ще пристигне в Баку за преговори с Хасан Рухани, президента на Иран и втори основен съюзник на Русия в Сирия.

Отношенията между Турция и Европейския съюз също се изострят. Днес Ердоган заяви пред италианската държавна телевизия RAI, че ако не бъде въведен безвизов режим за турските граждани в ЕС, Турция няма да приема имигранти обратно на своя територия.

От другата страна на Атлантика, Тръмп изглежда също действа в интерес на Путин.

На 25 юли той заяви, че, когато стане президент, ще разгледа възможността за изграждане на военно сътрудничество с Русия за борба срещу „Ислямска държава”. Това ще сложи край на опитите на САЩ да наложат международна изолация на Кремъл заради анексирането на Крим.

На 27 юли Тръмп, в размяна на комплименти с Путин, отиде още по-далече, заявявайки, че ще обмисли руските исканията към Крим и ще отмени санкциите, наложени срещу Русия.

Милиардерът обаче вече стигна дори по-далеч, предупреждавайки, че САЩ няма да помогнат в случай на война на онези страни членки на НАТО, които не харчат достатъчно средства за отбрана, а вместо това се надяват на защита от алианса. Това изказване на Тръмп предизвика шокова вълна особено в трите прибалтийски републики, която бяха в състава на СССР.

Путин приветства предложенията на Тръмп, макар и отнасяйки се скептично към обещанията за подобряване на отношенията, отчитайки антируските настроения в американския политически елит, коментира пред „Блумбърг” източник, близък до Кремъл.

Засега президентът на Русия изглежда се наслаждава на неудобството на Обама както във връзка с перспективата за победа на Тръмп на президентските избори през ноември, така и във връзка със сближаването с Ердоган.

„В турското правителство и в самата страна нарастват антиамериканските настроения“, посочи пред „Блумбърг” Аарон Щайн от Атлантическия съвет във Вашингтон и допълни: „Администрацията на Обама не знае какво да прави във връзка с положението в Турция.“