Още по темата

Светът върви сляпо към нова криза, тъй като инвеститорите започнаха да губят доверие в способността на политиците да съживят икономическия растеж, пише британският вестник „Телеграф”, позовавайки се на доклад на Международният валутен фонд за перспективите пред глобалната икономика.

Предупреждавайки за загубите от политиката на бездействие, от МВФ посочват, че финансовата и икономическа стагнация може да се задълбочи, ако правителствата не попречат на оформянето на злокачествена обратна връзка заради крехкото доверие, между слабия растеж, ниската инфлация и увеличаващата се задлъжнялост.

Хосе Винялс, ръководител на отдела за финансова стабилност на МВФ, предупреди, че продължителното забавяне може да изтрие 3,9% от глобалния брутен вътрешен продукт в сравнение с настоящите очаквания за следващите пет години на фона на постоянни сътресения на пазарите.

Според Винялс бомбата със закъснител, скрита в 1,3 трилиона долара рисков корпоративен дълг, която тиктака в Китай, също носи потенциално сериозни предизвикателства за финансовата стабилност, ако банките бъдат избутани до ръба.

Загубата на доверието на инвеститорите вещае лоши перспективи за световните борси. Ако не се вземат мерки, акциите във Великобритания, САЩ, еврозоната и Китай ще загубят една пета от стойността си в следващите две години.

Тройната заплаха на забавения растеж, повишаващите се рискове от Китай и отслабването на вярата в политиците, че могат да ни предпазят от нова криза принуждават домакинствата и бизнеса да спестяват повече и да харчат по-малко в несигурната икономическа среда.

Ниската инфлация и забавения растеж могат да увеличат затрудненията на страни като Гърция и Япония. Това ще „засили стагнацията в световен мащаб”, предупреждава МВФ.

Винялс призовава за по-балансирана и силна политика за подобряване на перспективите за растеж и инфлация.

Той смята, че политиците в еврозоната също трябва да помогнат на банките да се справят с нарастващия брой необслужвани кредити, при които длъжниците закъсняват с плащанията си с повече от три месеца.

Китай пък трябва да се сложи край на скритите субсидии, които позволяват на „зомби компаниите” да останат в бизнеса. Редица държавни дружества на практика са във фалит, но продължават да работят. От МВФ призовават Пекин да оборудва регулаторите със законодателните инструменти, необходими за новата, по-сложна финансова система на Китай.

„Много е заложено на карта. Необходими са допълнителни мерки за осигуряване на по-балансирана и силна политика. В противен случай, сътресенията на пазара могат да се повторят и дори да се засилят”, предупреждава Винялс.

„Монетарната политика е „претоварена”. Фискалните политики, подкрепящи растежа и по-широките реформи, са нужни за възстановяването и насърчаването на инвестициите и потреблението. Това ще доведе до успешна нормализация, в която повишаването на апетита за риск и нарастването на разходите ще ни доведат постепенно до края на продължилия прекалено дълъг период на рекордно ниски лихвени проценти”.

„Монетарната политика е от решаващо значение, но не може да бъде единствената”, смята Винялс.

В анализа на икономиката на Китай МВФ вижда признаци за „широко разпространен и нарастващ корпоративен стрес” сред китайските компании.

Фондът изчислява, че около 15,5% от банковите заеми за корпоративния сектор, на стойност около 1,3 трилиона долара, са в риск от просрочване.

Потенциалните загуби на банките по тези заеми могат да достигнат 756 млрд. долара или 7% от БВП на Китай.

Средното време, необходимо на публично търгуваните компании в Китай да платят своите задължения нараства от 53 дни през 2011 г. до 72 дни през 2015 г.

Данните показват още, че доходността на китайските корпоративни облигации е нараснала рязко в последните месеци. Това означава, че цените им падат и рисковите премии за тях се увеличават.

И въпреки че по принцип мерки за либерализиране на пазара на облигации в Китай са препоръчителни, в момента разширяване на достъпа на чуждестранни инвеститори и местни фирми може да доведе до кредитна криза.

МВФ призова Китай да използва своята „амбициозна политическа програма”, за да постигне по-бързо отписване на корпоративните „лоши дългове”.