Още по темата

Втори ден тече срещата на НАТО във Варшава, столицата на Полша.

Двудневният форум е определян за най-важният от времето на Студената война насам и за повратна точка в историята. Събира държавните и правителствени ръководители на 28-те членки на пакта, както и делегации на 26 държави-партньори.

След като вчера генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви решението за разширяване на военното присъствие в източната част на алианса с четирите батальона в Полша, Естония, Латвия и Литва на ротационен принцип, днес последва коментар и от министърът на отбраната Николай Ненчев:

„Не се предвижда България да участва под каквато и да е форма в предното разполагане, въпросът не е коментиран. Там водеща роля имат т.нар. рамкови държави, които ще поемат отговорностите си“, добави Ненчев.

Иначе - решението за разширяването на морското присъствие на НАТО в Черноморския регион ще бъде взето през есента.

Лидерите от НАТО се споразумяха още да продължат обучението на афганистанските сили и през 2017 година.

По време на срещата вчера стана ясно още, че Алиансът създава румънско-българска многонационална бригада, която ще се грижи за баланса в Югоизточна Европа и Черноморския регион.

Попитан как вижда по-засилено присъствие на НАТО в Черно море, министър Ненчев напомни, че по силата на споразумението от Монтрьо "чужди кораби не могат да присъстват повече от 21 дни в акваторията му. Така че, ако има подобна инициатива, което вероятно ще се случи, тя ще бъде извършвана на ротационен принцип", отбеляза още министърът.

Системата за противоракетна отбрана на НАТО в Европа е приведена в начален стадий на готовност“, съобщи още генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг.

Той обобщи, че корабите на САЩ и Испания, радарът в Турция и системата за прехващане в Румъния вече могат да работят съвместно под командването на НАТО.

Столтенберг обаче е категоричен, че въпросната система е единствено отбранителна и не представлява заплаха за стратегията на ядрено сдържане, която осъществява Русия.

Социалдемократическата партия на Германия обаче се обяви срещу разполагането на системи на ПРО на НАТО в Източна Европа. В публикувано в германски вестник интервю заместник-председателят на фракцията им в Бундестага Ролф Мютцених отбеляза, че решението на НАТО „няма да доведе до по-голяма стабилност в региона, а напротив, ще засили надпреварата във въоръжението“.

Полският външен министър Витолд Вашчиковски пък заяви, че въпросът за членството на Украйна в НАТО също се обсъжда днес:

„Украйна засега се намира на фаза вътрешни дискусии, въпреки че расте убедеността сред много политически сили, че страната трябва да стане член на НАТО в бъдеще“, отбеляза още министърът.

Коментар за срещата има и от бившият руски президент Михаил Горбачов, който заяви, че „решенията на варшавската среща на върха на НАТО свидетелстват, че алиансът прави крачка от Студена война към подготовка на реална война“.

Той е категоричен, че "на прицел" е именно Русия:

„Членовете на НАТО се опитват да си дадат вид, че от нищо не ги е страх и това е много подозрително, така самите те и нас, и целия свят се опитват да въвлекат в още по-голямо противопоставяне“, посочи още Горбачов.

"НАТО ще продължава да разчита на конструктивно сътрудничество с Русия, щом действията на Москва направят това възможно", пък се посочва в подписаната Варшавска декларация по време на срещата на върха на НАТО в полската столица.

И докато участниците в срещата обявиха, че "Заедно сме по-силни", други наблегнаха на "заигравката" с Русия в социалните мрежи.

Припомнете си още по темата:

Комунистическите призраци дебнат във Варшава

Бивш шеф на НАТО за оръжията на Русия и България