Още по темата

През юли Северноатлантическият алианс очаква срещата на върха във Варшава, която вероятно ще бъде най-важната след края на Студената война. Сред основните теми ще бъде общата стратегия на НАТО в Централна и Източна Европа.

Полша и прибалтийските страни се стремят към нови натовски бази на своя територия за сплашване на Русия, само че „старите“ членове залагат в Европа на друг подход, а плановете на САЩ, очевидно, не са свързани със Стария континент. Това се казва в анализ на чешкото издание Echo24. 

От известно време погледите са насочени към съседката й Полша - в която ще се открие втора база на натовското ПРО - система за противоракетна отбрана. Преди месец такава база бе открита на 50 км от Бълграия в румънската база Девеселу.  

Алиансът обсъжда възможността да разположи по един международен батальон в трите балтийски републики – Литва, Латвия и Естония, и в Полша. Окончателното решение за числеността и местата на дислокация ще бъде прието на срещата на върха във Варшава на 8-9 юли. 

"Колкото и парадоксално да изглежда, но членовете на НАТО всъщност трябва да бъдат благодарни на Русия

за нейната нарастваща експанзивност през последните години. Ако я нямаше, вероятно те, както преди, щяха да тънат в блажената и наивна илюзия на „вечната сигурност", която доведе до значителни съкращения на военните бюджети и на армиите, а също и до ограничения за Военнопромишления комплекс (което нанася вреди на икономиката като цяло). Събитията в Украйна заедно със стремителното разрастване на "Ислямска държава" (вероятно) послужиха за „будилник“, който принуди Европа отново да се загрижи за принципните въпроси на отбраната и сигурността", пише авторът Лукаш Визингр.

САЩ и Русия заговориха за нова Студена война

Ядрените мускули на Русия и САЩ

Полша и прибалтийските републики искат да видят на своя територия нови големи бази, само че страните от Западна Европа повече или по-малко открито застават срещу това. Американците в известна степен са по-лоялни, но и Пентагонът не се готви да строи в Полша някакъв вид „нов Рамщайн“, т.е. голяма постоянна база, сравнима с вече съществуващите в Западна Европа. Вместо това „старите“ членове на НАТО предлагат концепция на честа ротация на сили на алианса и мащабни военни учения.

Анализаторът обръща внимание и на това, че Русия е опровергала мнението,

че оперативната готовност на армията е занижена: Руските операции в Украйна и Сирия ясно показаха, че руската армия в това отношение е направила голям скок напред. Представите за това, че въоръжените сили на Руската федерация са някакъв негъвкав остарял колос, бяха опровергани. За това основната заслуга принадлежи на министъра на отбраната Сергей Шойгу, който въведе на практика мащабни „внезапни проверки на боеготовността“, както на армейски език наричат тези мащабни учения. 

Трета Световна война, ако Русия нападне Полша

Новият главнокомандващ на НАТО призова към готовност за конфронтация с Русия

И чешкият генерал Петр Павел, който сега се явява председател на Военния комитет на НАТО, постоянно говори за това, че

Западът просто е длъжен да се научи да провежда мащабни военни учения.

Такава е днешната международна обстановка и алиансът е длъжен да реагира на това адекватно, а не оплаквайки се от това, че съперникът изведнъж е започнал да играе „не според правилата“, пише чешкото издание.

Генерал Павел също се изказа против строителството на нови големи бази, които в случай на война биха станали първата привлекателна цел. Силите на НАТО трябва „да се прехвърлят“ в Централна и Източна Европа, но вместо за „постоянно“ присъствие, като правило, се говори за „настойчиво“. Разликата се състои в това, че силите на алианса трябва периодично да се преместват от база в база, да провеждат учения и да поддържат висока бойна готовност. Именно тази цел, в края на краищата, преследват и преминаването на американските Dragoon, по-скоро техните краткосрочни престои у нас.

"Така се връщаме към това, което именно

поляци, литовци, латвийци и естонци вероятно очакват от базите и войниците на НАТО.

Целта, естествено, е сплашването на Русия, за което днес открито се говори даже от представители на Алианса. Само че страните от Западна Европа не проявяват особено желание да предприемат тази крачка. Що се отнася до САЩ, то ситуацията е малко по-различна, но е необходимо да се помни, че Америка (както и всяка държава) се ръководи преди всичко от собствените си геополитически интереси, които, разбираемо, могат да съвпадат с желанията на Европа, а може и да не съвпадат", смята авторът.

Така или иначе е ясно, че американците не планират постоянното разполагане в Централна и Източна Европа

на голям по численост контингент. Тази мрежа от бази е създадена така, че да прави възможно провеждането на операции в Африка и Близкия изток. Така трябва да бъде възприемана и системата за противоракетна отбрана в Румъния (явно една от „спиците“) , която е предназначена да противостои на заплахата от ирански ракети. Поради това Полша и Прибалтика остава да се надяват най-много на разполагането на своя територия на някакви други „спици“.

Вероятно поляците, независимо от тяхното желание да имат постоянна американска база,

разбират, че ЕС се приближава към края си.

Това се потвърждава в частност и от мащабните проекти за превъоръжаване, които инициираха нашите северни съседи, пише авторът, визирайки Полша.

"Старите спокойни времена безвъзвратно си отидоха и този, който търси помощ от съюзниците, е длъжен да докаже чрез конкретни действия, че заслужава тази помощ и сам прави нещо за своята отбрана", завършва анализът.