Пет държави от ЕС все още не са номинирали еврокомисари

О т 28-те страни членки на Европейския съюз официалните кандидатури за членове на следващата Европейска комисия (ЕК), която трябва да встъпи в длъжност на 1 ноември, до днес са 23, става ясно от справка на Ройтерс.

Страните, които още не са направили официално своите номинации, са Белгия, България, Кипър, Дания и Холандия.

От сегашния екип на ЕК номинации за още един мандат са получили сегашният комисар за регионалната политика Йоханес Хан (Австрия), комисарят за защитата на потребителите Невен Мимица (Хърватия), комисарят за енергетиката Гюнтер Йотингер (Германия), комисарят за земеделието Дачиан Чолош (Румъния), комисарят за сътрудничеството между институциите Марош Шефчович (Словакия), комисарката за вътрешния ред Сесилия Малмстрьом (Швеция) и комисарят за икономическия и паричен съюз Юрки Катайнен (Финландия).

Катайнен зае до октомври мястото на Оли Рен в сегашната ЕК, тъй като Оли Рен зае мястото си на евродепутат, но едва ли ще запази същия ресор в новата Комисия. Ресорите на останалите кандидати за втори мандат също има вероятност да бъдат сменени.

Освен Швеция, само две държави членки се съобразиха с призива на Юнкер за повече женски кандидатури.

Италия днес издигна официално външния си министър Федерика Могерини за поста върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността, а Чехия предложи регионалния министър Вера Юрова.

Възможно е Словения и България също да имат дамски номинации, отбелязва Ройтерс.

Словения предложи официално вчера три имена, от които Юнкер да избере бъдещия словенски член на своя екип. Това са премиерът Аленка Братушек, чийто мандат приключва, външният министър Карл Ерявец и евродепутатката Таня Файон. Според информация на Франс прес от вчера Братушек е фаворит за поста.

Сегашният комисар за хуманитарната помощ от България Кристалина Георгиева е възможен кандидат за ръководител на европейската дипломция, за което беше подкрепена от премиера Пламен Орешарски, но правителството му подаде оставка на 23 юли, без да номинира кандидат, припомня Ройтерс.

Решението ще трябва да бъде взето от служебното правителство, посочва агенцията.

Белгийската номинация ще зависи от резултата от преговорите за сформиране на правителство след изборите на 25 май, твърди Ройтерс. Според агенцията сегашният белгийски комисар Карел де Гухт иска да остане в Брюксел, но може да не получи достатъчно подкрепа. Това може да открие пътя към ЕК на десноцентристката евродепутатка Мариане Тисен.

В Кипър се говори, че кандидатът за ЕК ще бъде бившият правителствен говорител Христос Стилянидис.

В Холандия като потенциален кандидат се споменава финансовият министър Йерун Дейселблум, който е председател на еврозоната. Дейселблум се сочи като потенциален кандидат за икономически портфейл в новата ЕК. Външният министър Франс Тимерманс пък е възможен кандидат за поста върховен представител за външната политика и сигурността.

В Дания не е известно кой ще бъде номиниран.

Двама от официалните кандидати до днес са бивши премиери - това са предложените от Естония Андрус Ансип и Латвия Валдис Домбровскис. Повечето от официалните номинации до днес са на сегашни и бивши министри като изключение прави Великобритания, която предлага за член на новата ЕК бившия председател на Камарата на лордовете Джонатан Хил.

Бившият министър на финансите Пиер Московиси, излъчен от Франция, изглежда се стреми към важен икономически портфейл, но може да се натъкне на резерви от страна на Германия, която не е доволна от трудностите на Париж да спазва евроограниченията за бюджетния дефицит, посочва Ройтерс.

Бивши или сегашни министри са кандидатите на Гърция - Димитрис Аврамопулос (министър на отбраната), Унгария - Тибор Наврачич (външен министър), Ирландия - Фил Хоган (министър на екологията), Литва - Витенис Повилас Андрюкайтис ( министър на здравеопазването), Малта - Кармену Вела (бивш министър на туризма), Полша - Радослав Шикорски (външен министър), номиниран за поста на върховен представител за външната политика и сигурността), Португалия - Карлуш Моедаш (държавен секретар, който ръководеше контактите на правителството в Лисабон с донорите от ЕС и Международния валутен фонд в спасителната програма за Португалия, която приключи през май) и Испания - Мигел Ариас Канете ( бивш министър на земеделието).

Първите дипломати на Италия и Полша ще се съревновават за престижната позиция начело на европейската външна политика в момент на нарастващо напрежение с Русия, отбелязва Асошиейтед прес

Някои източноевропейски правителства отхвърлят италианката Могерини заради изявените й симпатии към Москва. Шикорски пък е смятан за прекалено критичен към Русия, така че назначаването му за върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността би подложило на риск възможното помирение с Москва, посочва Асошиейтед прес.

При разпределението на ресорите в новата ЕК, което Жан-Клод Юнкер трябва да направи, консултирайки се с правителствата и кандидатите, най-оспорвана ще бъде битката за икономиката, вътрешния пазар, конкуренцията, търговията и енергетиката, смята Ройтерс.

На практика разпределението на постовете в ЕК, в която всяка от страните членки има по един комисар, е част от по-голям пъзел, който обхваща и споразумението за новите титуляри на постовете председател на Европейския съвет, заеман в момента от белгиеца Херман ван Ромпой и постоянен председател на Съвета на финансовите министри от еврозоната.

На 30 август лидерите на ЕС ще се съберат, за да опитат да намерят компромис за разпределението на висшите постове в съюза. Процедурата по назначаване на новата ЕК предвижда индивидуални изслушвания на кандидатите за комисари в Европейския парламент и гласуване "ан блок" на Комисията от евродепутатите, което трябва да стане преди изтичането на мандата на сегашната ЕК на 31 октомври.

Недостигът на дамски кандидатури за екипа на Юнкер може да се превърне в препятствие в ЕП за гласуването на Комисията. В комисията Барозу има девет жени и председателят на ЕП Мартин Шулц предупреди, че ако в екипа на Юнкер те са по-малко, евродепутатите ще гласуват против.