Още по темата

Ниските лихви и високите такси за банкови услуги не са проблем само за българските потребители, а за всички в ЕС. Основният лихвен процент на Европейската централна банка, както и на БНБ е нулев, а ставките по депозитите са отрицателни.

Така банките все повече зависят от т. нар. имплицитни разходи за клиентите им, като такси и комисионни. Това важи в по-голяма степен за еврозоната, където лихвените маржове са значително по-малки от тези в България.

Проблемът засяга не само хората и бизнеса, които на практика вече не могат да използват банковите влогове като средство за съхранение на стойност. И самите банки изпитват затруднения, и са принудени да търсят алтернативи на обичайната практика на депозиране на средства в други финансови институции.

По принцип парите в брой са пасив, тъй като съхраняването им в такава форма е свързано с допълнителни разходи и рискове, и нищо не компенсира негативните последствия от инфлацията.

Но при условие, че инфлацията е близка до нула, a доходността на депозитите в много случаи е отрицателна, хората, бизнесът и дори банките нямат голям избор.

Така парите в брой се завръщат в Европа, след няколко десетилетия, в които електронните финансови услуги се налагаха безапелационно като по-удобна и по-евтина алтернатива.

Идеята да се държат купища пари на сигурни места може да звучи като част от овехтял филмов сюжет, но много банки и застрахователи започнаха да я обмислят, пишат Клеър Джоунс и Джеймс Шотър във „Файненшъл таймс“ (The Financial Times)

Магистралите в Европа все още не са задръстени от охранявани камиони, пренасящи кеш към тайни трезори, но ако стане изгодно за финансовите институции да трупат пари в брой, докато лихвените проценти падат, тази практика може да подкопае способността на централните банки да използват паричната политика за стимулиране на растежа на икономиката.

Отрицателната лихва по депозитите, понижена от ЕЦБ за последно през март, означава, че частните банки плащат 0,4%, за да държат паричните си резерви в 19-те централни банки в еврозоната.

Докъде ще стигнат отрицателните лихви

Светът изглежда е попаднал в капана на нулевите лихви

Полезно ли е еврото за икономиката?

Това им е струвало 2,64 млрд. евро, откакто лихвеният процент на ЕЦБ стана отрицателен през 2014 г. Идеята на тази политика е да се стимулира кредитирането за бизнеса и потребителите.

От ЕЦБ заявяват, че могат да свалят още лихвата по депозитите при влошаване на икономическите условия и частните банкери и застрахователи вече обмислят алтернативи.

Най-лесното решение е връщането към парите в брой. От германския застрахователен гигант „Мюних Ре” (Munich Re) вече държат десетки милиони в кеш.

При отрицателни лихвени нива тази тактика е печеливша, тъй като парите в брой се отчитат като пасив и по този начин застрахователят намалява данъчната си база.

И други германски финансови институции, включително „Комерцбанк” (Commerzbank), вторият по големина кредитор в страната, също смятат да предприемат такава стъпка.

Централните банки обаче не посрещат добре завръщането към парите в брой. Когато швейцарски пенсионен фонд се опитал да изтегли голяма сума пари, за да ги съхранява в трезор, от Националната банка на Швейцария отказали да предоставят паричните средства, според съобщения в местните медии.

Ако тази практика се разпространи широко, тя ще има значителни икономически последици. Банките, пенсионните фондове и застрахователите, които не плащат отрицателни лихви, ще зависят много по-слабо от паричната политика.

Трупането на пари в брой обаче води до множество други разходи. Част от тях са за съхранение и транспорт, въпреки че те не са най-големият проблем.

Тегленето на големи суми наведнъж ще запази транспортните разходи ниски, а копюрите от 500 евро, ще позволят значителни средства да се съхраняват в сравнително малки по обем физически пространства.

Дори когато ЕЦБ спре издаването на банкноти от 500 евро през 2018 г., банките ще  използват банкноти от 200 евро и пак ще имат достатъчно място в трезорите.

Разбира се рисковете като обири, пожари, земетресения и други непредвидени бедствия, също са проблем. Или по-скоро, деликатният въпрос за намиране на застраховател, готов да поеме тези рискове.

„Никой не съхранява парични средства дълго време. Сега парите в брой влизат и след това излизат бързо към банкоматите”, коментира пред FT германски банкер.

Той смята, че застрахователната цена вероятно ще бъде между 0,5 и 1,0 на сто от стойността на съхраняваните банкноти. Тя ще бъде по-висока от отрицателните ставки по депозитите в ЕЦБ и Националната банка на Швейцария, съответно минус 0,4% и минус 0,75%. Но пък може да бъде компенсирана от намаляването на данъчните разходи.

На дневен ред обаче стои въпросът за това дали частните банки ще могат да трупат големи количества пари в брой, без одобрението на централните банкери?

Ако една финансова институция в еврозоната иска да трансформира своите парични резерви в банкноти, първата стъпка е да се свържете с националната централна банка.

Всяка от националните централни банки трябва да се съгласи за размяна на електронните пари срещу банкноти. Ако много финансови институции решат да трупат пари в брой, количеството на банкнотите в обращение в еврозоната ще се увеличи. В момента то е 1,087 трилиона евро. Банките имат на разположение почти същата сума - 988,1 млрд. евро, които биха могли да поискат ЕЦБ да им изплати в кеш.

От институцията вече коментираха официално: „Не се съмнявайте, че Европейската централна банка и Евросистемата ще продължат да вземат всички необходими мерки, за да се гарантира гладкото функциониране на парите в брой, като средство за плащане и за съхраняване на стойността”.