Още по темата

Изискани ресторанти и модни бутици се намират само на няколко пресечки от препълнени бомбоубежища, където живеят оцелели столицата на проруски настроените бунтовниците в Източна Украйна – Донецк.

В някои части от този район е трудно да повярваме, че 29-месечна война се водеше тук и взе живота на повече от 9600 души и е в основата на разрива в отношенията между Запада и Москва.

Един мъж, който се съгласява да се идентифицира само като Евгений е отворил място, което комбинира салон за красота с бар от най-висок клас, в който се предлагат скъпи вина и спиртни напитки, само на 15 км. от мястото, където падат снаряди.

Най-голямото предизвикателство пред 36-годишния мъж не е стрелбата, а организацията на доставките на козметични продукти и алкохол за клиентите му до военната зона.

„Независимо от боевете в Донецк, жените си правят скъпи процедури, като корекция на устните, която струва между 250 и 300 долара. Търсенето на луксозни стоки остава стабилно.

Жените тук биха спестили от всичко друго, но не и от външния си вид“,

казва Евгений, чийто магазин е отворен от една година.

Неговата колега Евгения Лазуткина се гордее, че бунтовниците от самопровъзгласилата се Донецка народна република също посещават магазина им.

„Ние отворихме магазина и разработихме бизнеса си по време на войната. Нашите основни клиенти са бойците и тези, които директно управляват нашата република“, казва 27-годишната жена.

Въпреки конфликта очевидно все още има хора с пари в района, наричан най-големия индустриален център в Украйна. Те са новият бунтовнически елит – малки и средни бизнесмени, които са успели да продължат напред или са започнали отново.

Изисканите ресторанти по централните улици на града, който някога е бил дом на почти 1 млн. души, са претъпкани

и дори се чуват оплаквания от ранните часове, в които затварят. В града има вечерен част като предпазна мярка, тъй като най-тежките боеве се случват през нощта. „Заради вечерния час всички нощни клубове в града затварят рано и аз трябва да се прибера у дома в 22 ч.“, оплаква се 28-годишната  Юлия.

Нужна е обаче само кратка разходка извън луксозните барове, за да намерите жителите на града, които се борят за живота си.

Елена е местен жител от западния квартал „Петровски“, който често е обект на неидентифицирани минометни и ракетни атаки от близкитепозиции, държани както от бунтовници, така и от правителствени сили.

Тя прекарва трето лято в усойното бомбоубежище с 10-годишния си син Саша. Елена казва, че

Донецк определено е приказка за два града, в които пропастта между имащите и нямащите е дълбока и рязка.

„Хората, които живеят в центъра не ни разбират. Те забравят, че в града има райони, в които войната все още продължава“, разказва Елена. 37-годишната самотна майка споделя, че безразличието на другите жители на града я шокира повече, отколкото недостигът на питейна вода и липсата на елементарни удобства.

Тя работи в центъра и често моли да си тръгне по-рано от работа, защото автобусите спират да се движат, когато се мръкне. Но работодателите ѝ отказват и тя е принудена всеки ден да изминава 5 км пеш. „Шефовете ми не разбират, че има война, там където живея“, добавя тя.