ЕС остава дълбоко разделен за санкциите срещу Русия

П олитически раздори в ЕС не позволиха на външните министри на страните членки да се договорят за въвеждане на нови санкции срещу Русия заради предполагаемата ѝ роля в свалянето на малайзийския пътнически самолет. Това става въпреки опитите на Великобритания, Швеция и група източноевропейски страни за налагане на оръжейно ембарго над Кремъл, пише британският „Файненшъл таймс“ в кореспонденция от Брюксел.

Вместо това министрите поискаха ЕС да предложи широкомащабни мерки срещу Русия – но само ако тя не сътрудничи със Запада занапред, отбелязва вестникът.

Все пак хардлайнерите в ЕС успяха да изтръгнат отстъпка,

която се изрази в това, че от Еврокомисията за първи път ще бъде поискано да представи опции за по-широки икономически санкции, включително за блокиране на руския достъп до европейските капиталови пазари и ограничения върху военни и други „чувствителни“ технологии, включително и в енергийния сектор, пише авторът.

Ембаргото срещна съпротива от някои страни, особено от Франция, която бе принудена да защитава продължаващото изпълнение на договора си с Москва на стойност 1,2 млрд. евро за доставка на Русия на бойни кораби – хеликоптероносачи от клас „Мистрал“, отбелязва вестникът. Така вариантите за новите санкции, включително и икономическите, остана да бъдат формулирани в четвъртък.

Макар че за

първи път дипломатите от ЕС официално ще дискутират т.нар. трета фаза на санкциите,

в комюникето си министрите заявиха, че такива мерки ще бъдат наложени само при липса на „пълно и незабавно сътрудничество“ от Русия в прекратяването на притока на оръжия за сепаратистите и в разследването на катастрофата на малайзийския самолет в Източна Украйна.

Битката за санкциите демонстрира дълбоките различия за отношенията с Русия вътре в ЕС,

които остават дори и след свалянето на самолета, отбелязва вестникът.

Френският президент Франсоа Оланд за първи път допусна, че Париж може да отмени доставката на втория „Мистрал“ за руския военноморски флот, ако Кремъл не се вслуша в предупрежденията на ЕС, но настоя, че първият кораб ще бъде доставен както е обещано, въпреки острите критики от британския премиер Дейвид Камерън.

Лидерът на управляващата Френска социалистическа партия на Оланд – Жан-Кристоф Камбаделис, подчерта, че президентът не отстъпва, но засилва натиска върху Москва, поставяйки под въпрос доставката на втория „Мистрал“. Той не спести остри думи срещу Камерън, който възразява срещу сделката. „Това е спор с фалшиви аргументи от лицемери. Когато виждаме колко много руски олигарси са намерили убежище в Лондон, Дейвид Камерън би трябвало да започне оттам да изчисти собствения си двор“, каза язвително Камбаделис, цитиран от „Файненшъл таймс“.

Франция е една от няколкото страни в ЕС, раздразнени от твърдия тон на Камерън за санкциите. Те обвиняват британския премиер, че е твърде мек, когато става въпрос за руските интереси на Острова от страх да не навреди на изгодния бизнес на лондонското Сити с Русия. „Файненшъл таймс“ дори цитира някои критици в Русия,

обвиняващи Великобритания в двойни стандарти.

„Господин Камерън зове европейските правителства да замразят авоарите на олигарсите, близки до Путин. Но той може да го направи и сам, например срещу Роман Абрамович, който е един от най-близките сподвижници на Путин, един от онези, които поставиха Путин на власт през 1999 г.“, казва руският политолог Андрей Пионтковски, цитиран от „Файненшъл таймс“. Неговият коментар разкрива очевидни противоречия в позицията на Великобритания. Правителствени фигури казват, че Лондон подкрепя санкции на ЕС срещу онези руснаци, които „непряко“ подкрепят руската интервенция в Украйна, но руснаците в Обединеното кралство засега като че ли не спадат към тази категория, добавя вестникът.

Ролята на руските пари във Великобритания, особено в Лондон, е значителна.

Руските олигарси, бизнесмени и висши длъжностни лица, станаха една от най-големите национални групи сред купувачите на недвижими имоти в Лондон, струващи по над 10 млн. паунда. В момента има 113 компании от Русия и страните от ОНД с акции, листвани на Лондонската стокова борса, отбелязва „Файненшъл таймс“ в друга статия в новия си брой.

„Файненшъл таймс“ и други британски вестници днес обръщат внимание и на интервюто на бившия руски финансов министър Алексей Кудрин, смятан за доверен икономически съветник и приближен на президента Путин, който предупреждава, че изострянето на отношенията на Русия със Запада ще нанесе вреди на икономическата и политическата модернизация на неговата страна.

Той изразява опасения, че консервативни сили в Русия се опитват да използват украинската криза и да тласнат Москва към изолационистичен курс, което противоречи на интересите на руския бизнес, зависим от глобалните финансови фондове и пазари. Острите думи на Кудрин и публикацията им от държавната информационна агенция на Русия с право могат да се разглеждат като опит на привържениците на икономически реформи в страната да отбият натиска от консерваторите в близкото обкръжение на Путин, тласкащи страната към политически автократичен курс и икономическа изолация, отбелязва „Файненшъл таймс“.