Европейската комисия (ЕК) засега спира да разследва корпоративните данъчните практики на пет страни членки: България, Хърватия, Гърция, Латвия и Словения, информира ДПА.

От други 15 държави, сред които Германия, Франция и Италия, днес бе поискано да представят подробности за данъчните облекчения, предоставяни на отделни компании. Мярката е част от разследване на корпоративните данъчни режими в страните от ЕС.

Правителствата по света се опитват да затегнат контрола върху избягване на корпоративните данъци. Темата доби популярност, когато миналата година в ЕС се появиха подозрения, че Люксембург е помогнал да стотици мултинационални компании да избегнат данъци за милиарди евро. ЕК вече разследва официално данъчните схеми, създадени за „Епъл“ (Apple) в Ирландия, „Старбъкс“ (Starbucks) в Холандия, „Амазон“ (Amazon) и финансовото подразделение на „Фиат“ (Fiat) в Люксембург. През декември разследването бе разширено, като Брюксел поиска от всички 28 страни членки списъци с компаниите, към които данъчните власти са имали специално отношение между 2010 и 2013 г., припомня ДПА.

Въз основа на тази информация сега Еврокомисията иска данни за данъчните облекчения на общо близо 180 компании.

ЕК е засилила натиска върху Полша и Естония да осигурят цялата информация, изискана през декември. Двете страни имат едномесечен срок да предоставят забавена информация за данъчните си практики или ще бъдат изправени пред съда, предаде АП.

От всички останали – с изключение на България, Хърватия, Гърция, Латвия и Словения, е поискано да представят още подробности за схемите на корпоративно облагане, т.е. те продължават да са обект на разследване, допълва ДПА.

При изготвянето на данъчни постановления властите в отделните страни имат свобода на действие. Комисията се притеснява, че някои страни членки използват този инструмент, за да облекчат данъчното бреме на отделни корпорации, като им позволяват да платят по-ниски данъци. По този начин те им дават конкурентно предимство. Ако това се прави избирателно (например, в полза на мултинационални компании, но не и на местни фирми), тази практика може да бъде определена като държавна помощ, а тя е забранена.