Къде ръкопляскат на футболни рефери - само в театъра

Т�и �и дни в центъра на София най-възторжено аплодираните съвременни герои са... трима футболни съдии. Такъв абсурд, разбира се е възможен само в театъра и никога на игрището.

В Сатиричния театър (satirata.bg), където и без друго зрителите почти винаги са повече от заблудените запалянковци, които все още ходят да гледат ритнитопковци по стадионите, обстановката е ведра и радостна. Защото не е важно кой вкарва голове, кой кого е ритнал или наплюл. Важно е, гарантираното забавление.

Трима звездни актьори  са в ролите на тройка рефери на футболен мач. В класически три действия - преди мача, в почивката между полувремената и накрая

В мърлявата съблекалня уж се говори за футбол, а става дума за естествени, всекидневни, разбираеми, интересуващи всекиго неща от живота: подлост, суета, безпаричие, парвенющина, изневяра, пиянство и махмурлук, унижение, кариеризъм, връзкарство, рушвети...

Сцената така завладява, че няма никакво значение дали някоя дама в салона не знае защо след четири последователни жълти картони в предишни мачове, футболистът автоматично няма право да участва в следващия...

Актьорите са Юлиан Вергов, Владимир Карамазов и Захари Бахаров. Пиесата е с крайно нефутболно и нетеатрално заглавие - "Спанак с картофи" от унгареца Золтан Егреши. Играе се по цял свят с огромен успех, сигурно ще е така много сезони и у нас. В програмата изненадващо, наред със скандални фотографии от мачове, има и три рецепти за въпросната манджа...

Продуцентската къща Artishock прави поредния си удар - след моноспектакли на Мариус Куркински ("Сътресение", "Български разкази") и Камен Донев ("Възгледите на един учител за народното творчество"), след "Едно малко радио" на Мая Новоселска. Сега -  в съвместна продукция със Сатиричния театър.

Младият режисьор Богдан Петканин изцяло се доверява на таланта, опита, усета и познанията - и за футбола, и за живота - на трите си звезди. Когато се е намесвал, го е сторил интелигентно и деликатно.

По време на спектакъла и особено накрая - победата е обща. Публиката много харесва триото, което с талант, вкус и мярка е успяло да я разсмее до сълзи. Но и да я накара да се размисли за това-онова.