Още по темата

2015 г. е последната година и последният шанс да бъдат извършени съществени реформи в енергетиката, ако искаме тя да се стабилизира финансово, да обслужва населението и бизнеса по стабилен начин, да влезе на либерализирания пазар на електрическа енергия от началото на 2016 г.

Това каза председателят на КЕВР Иван Иванов на днешното изслушване на ръководството и състава на комисията в парламента.

В началото на тази година българската енергетика се намираше в изключително тежка криза, заяви Иван Иванов.

Промените в Закона за енергетиката от 6 март бяха първата стъпка, която позволи да тръгнат реформите в българската енергетика, отбеляза той и припомни, че първата насока е свързана с ограничаване на изкупуваното количество електроенергия от топлофикационните и заводските електроцентрали, а втората - че се отбелязва изрично, че България като страна член на ЕС ще се възползва от единната платформа за продажба на въглеродни мисии и средствата ще отидат директно през МЕ в обществения доставчик.

Иванов посочи още, че КЕВР се стреми да въведе по-голяма справедливост при ценообразуването в тарифната политика. Тази справедливост, освен чрез пряката цена на тока, трябва да бъде въведена чрез добавката "задължение към обществото".

След 2 ноември, когато започне да работи българската електроенергийна борса, ще има добавка "задължение към обществото", която трябва да бъде универсална, посочи той и допълни, че тази добавка в досегашния си модел е била неравномерно разпределена.

Потърпевши бяха битовите потребители и дребният бизнес, които плащаха 53 лева добавка, а излезлите на свободния пазар - само 19 лева, обясни председателят на КЕВР.

Това, което иска сегашният състав на КЕВР, е създаването на единна добавка "задължение към обществото" - 40 лева на мегаватчас, обясни Иванов.

Той уточни, че европейските директиви дават възможност енергоемките производствени предприятия в българската индустрия да могат да се възползват от редуциране на тази добавка, което за тях ще сведе промяната в цената на около 1 процент. Иванов каза още, че

с предприетите мерки "НЕК ще излезе на печалба" в края на следващия регулаторен период.

Около един милиард лева ще бъдат спестените средства на НЕК в резултат на допълнителните споразумения с "Марица Изток 1" и "Марица Изток 3" в рамките на 10-годишен период, когато ще тече дългосрочното изкупуване, съобщи той.

Иванов припомни, че в резултат на активни преговори в началото на април бяха подписани допълнителни споразумения с двете централи, които предвиждат намаляване на цената на разполагаемост с 14% за "Марица Изток 1" и със 17% - за "Марица Изток " 3.

Финансовият ефект от подписаните споразумения се изразява в 49 милиона лева спестени на НЕК по отношение на "Марица Изток" 3 и 48 милиона лева - на "Марица Изток 1", тоест в рамките на един-единствен регулаторен период разходите на НЕК за енергията от двете американски централи се намаляват с 97 млн. лв., обясни Иванов.

На друг депутатски въпрос той посочи, че КЕВР е била изключително рестриктивна по отношение на заявените разходи от енергийните и електроразпределителните дружества.

Иванов даде пример, че и трите електроразпределителни дружества са поискали повишаване на т.нар. технологични разходи. Най-малко поиска ЕВН (EVN), след това ЧЕЗ (CEZ), а най-много - "Енергопро" - над 13% технологични разходи да бъдат признати, обясни той. КЕВР определи 8% за ЕВН и ЧЕЗ, и 9% за "Енерго-про", припомни председателят на КЕВР.

При изслушването Иванов каза още, че след въвеждането на електроенергийната борса в страната, регулаторът сам ще се освободи от една от своите функции - да определя цената на електроенергия.

Ролята му обаче ще продължава да бъде важна за определяне на добавката "задължение към обществото" и разпределяне на сегментите в тази добавка, както и определянето на тази част от индустрията, която ще бъде с намалена стойност на добавката. Регулаторът ще продължава да определя цените на мрежовите услуги.

Иванов коментира също, че на вчерашната енергийна конференция енергийните експерти са подкрепили ценовия модел и са казали, че той е първият, направен професионално, без политическа намеса.

Комисията не се поддава на външен натиск, моделът е устойчив, защото почива на ясни принципи, подчерта още председателят на КЕВР. Не ми е оказван нито от посланици, нито от български политици натиск и се надявам това да продължи в бъдеще, декларира Иван Иванов.

Някои политически сили се мъчат да окажат натиск и един качествен дебат за българската енергетика да го пренесат на полето на политически боричкания заради предстоящите местни избори. КЕВР няма да позволи на наша територия да се води такъв дебат, той ще остане на високо професионално ниво, декларира Иван Иванов.