Още по темата

България ще плати по-голямата част от дълга си по АЕЦ „Белене“ до края на годината. Това заяви за ТАСС първият заместник-министър на правосъдието на Руската федерация Сергей Герасимов.

„Най-важната част от нашата среща бе въпросът за компенсирането на разходите по АЕЦ „Белене“, каза той и припомни, че по този въпрос имаше решение на Международния арбитраж при Международната търговска палата в Женева, който осъди българската страна да плати 620 милиона евро на „Росатом“ заради спирането на проекта. 

„Естествено, тази сума е много голяма за България, но въпреки това ние намерихме варианти за нейното погасяване.

Предвижда се дългът да бъде погасен на няколко транша.

Първият транш, при това значителна част от този дълг – 400 милиона евро, ще бъде изплатен на Русия до края на годината. Дори се чу по-оптимистичен срок от месец и половина“, зави Герасимов.

Той припомни, че България в момента оспорва начислените проценти по сумата, която трябва да заплати. „Русия с уважение ще приеме всяко решение на Арбитражния съд“, подчерта Герасимов.

„Убеден съм, че българската страна ще реши въпроса за изплащането на дълга в най-кратки срокове. Този въпрос лично се контролира от министъра на енергетиката Теменужка Петкова“, каза той и добави: "Единствената пречка за незабавното изпълняване на това решение е необходимостта да се решат процедурни въпроси – решение и на правителството, и на парламента".

Ще има нови разговори за продажба на оборудването за "Белене" на Иран

Борисов в Иран, ще търси купувач на реактора за "Белене"

Герасимов заяви, че българската страна е изразила интерес към продължаване на съвместното сътрудничество в областта на ядрената енергетика. „Това засяга не само АЕЦ „Козлодуй“,

но и възможното завръщане към проекта „Белене“.

В началото на месеца Бойко Борисов изрази надежда, че съвместната работа на експертите от двете страни ще позволи в най-кратки срокове да се върнем към осъществяването на проектите за АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“. Във Варна той посочи, че ще бъдат създадени работни групи по тези въпроси. Ден преди това той проведе разговор с президента на Русия Владимир Путин, в който двамата обсъдиха съвместни проекти в областта на енергетиката.

Перспективите за сътрудничество са много интересни, но развитието му зависи от погасяването на задълженията по казуса „Белене“, каза още Герасимов. 

Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време, припомня БГНЕС. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.

През лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. "Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на финландска “Фортум“ и френската “Алтран“, като по този начин изпълниха едно от исканията на първия кабинет Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.

Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиарда евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена. На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро.

АЕЦ "Белене" и хъб "Балкан" в снимки

Участието на Русия в газовия хъб „Балкан“

зависи от гаранциите и количествата газ, коментира още една енергийна тема Герасимов и допълни: „Относно газовия хъб Балкан положението е по-малко оптимистично, отколкото за АЕЦ „Белене“. 

„Руската страна ще разгледа всички предложения на българската страна относно газовия хъб „Балкан“, но затова както се изрази нашият президент Владимир Путин, трябва да има железобетонни гаранции, които биха могли да убедят „Газпром“, че този проект е интересен от гледна точка на количествата газ, които ще се доставят. А втората част са свързани с гаранциите, които трябва да предоставят българската страна и Еврокомисията. Ако „Газпром“ се съгласи да доставя газ за българския хъб, то при никакви обстоятелства, нито една от страните не може да се откаже от неговата реализация“, каза Герасимов.

Той припомни, че България под натиска на ЕС се е отказала от проекта „Южен поток“ и е принудила Русия да търси други варианти за решаването на проблема.

Борисов: Няма да позволим България да бъде заобикаляна

Милер: Русия не смята да прави газопровод към България

На 5 септември във Варна се състоя среща, на която министър-председателят Бойко Борисов представи предложението си за газов хъб „Балкан“, в който да постъпва газ и от Русия по бъдеща тръба по дъното на Черно море. В него нашата страна трябва да получава природен газ от Русия, Каспийския регион и от собствен добив. Премиерът изрази надежда тогава страната ни да не бъде заобиколена и предложи провеждането на тристранна среща с участието на България, Русия и Еврокомисията.