Още по темата

Според вицепремиера Ивайло Калфин във варианта, в който до момента е договорено Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ), не би трябвало да бъде подкрепено.

Калфин коментира това пред журналисти и допълни, че личното му мнение е, че във вида до момента вижда повече вреди, отколкото ползи. Той смята, че правителството трябва да поръча и да направи оценка на въздействието на споразумението и вече се е обърнал с такава молба към премиера. По думите му проблем е процедурата за уреждане на споровете и възможностите за одържавяване на публични услуги.

Вицепремиерът отбеляза, че се говори за ползите от споразумението средно за ЕС, а България има своя икономика и интереси и те трябва да бъдат отчетени в националната ни позиция по споразумението.

В отговор на въпрос какви са евентуалните ползи от споразумението, той коментира, че

отварянето на пазарите дава повече възможности за икономиката,

но е важно дали те ще бъдат за конкурентоспособната ни икономика. Калфин направи паралел с участието ни на европейските пазари - много износ с ниска добавена стойност.

Трансантлантическото партньорство за търговия и инвестиции не е е просто икономически, а политически договор и крие много коварства както по отношение на икономиката, така и по отношение на демокрацията - около това становище на Иво Христов от сдружението "Солидарна България" се обединиха участниците в дискусионен форум на тема: "Рисковете за българската индустрия от Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции", организиран от КНСБ, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, списание "A-specto" и КТ "Подкрепа".

Иво Христов
Иво Христов Източник: Гергана Костадинова, БГНЕС

"В ТПТИ трудът се третира като нетарифна бариера и това няма как да ни прави щастливи. От друга страна, е повече от ясно, че в споразумението съществуват куп опасности, които не са непременно в нашия сектор, но не бива да ги подценяваме. Примерно, разпространението на ГМО, което в по-голямата част на Европа среща тежка съпротива, в т.ч. и в България. А възможността, при която корпорации могат да съдят държави категорично не ни харесва. От друга страна, от различни места се чуха цифри как някакви европейци щели да получат допълнителен доход в евро средно при приемане на споразумението. Аз като чуя нещо средно моментално влизам в режим на повишено внимание, защото това означава, че всички тези пари ще отидат на едно място, а другите ще гледат тавана, образно казано", каза президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.

По думите му очевидно споразумението не е направено в интерес на тези хора, които нещо средно щели да получат. "Ще получат печалби корпорациите, а ние, ако позволите по-свободен език - ще лапаме мухите. В този смисъл имаме поредица забележки и резерви към ТПТИ- не ни харесва тази идея", отбеляза той.

Манолов каза още, че ТПТИ не се приема добре и от другата страна. Америка твърди, че колкото пъти са подписвали такива споразумения, там са намалявали работните места и се е увеличавала безработицата, допълни той.

Участниците във форума посочиха, че

европейският потребител в момента се радва на много по-голяма защита от американския

и с евентуалното разпростиране на споразумението на нашия пазар ще нахлуят хормонално третирани меса и други опасни продукти.

Опасност крие и механизмът за разрешаване на споровете "инвеститор-държава", който дава възможност на чуждестранните компании да съдят държави, когато правителствата приемат нови или променят вече съществуващи закони, смятат още дискутиращите.

Любен Томев от КНСБ цитира две европейски изследвания, според които крайният ефект за разполагаемия доход на домакинствата от споразумението би бил "да пием едно допълнително кафе на седмица, и то не всички да го пият". Ефектът в заетостта на ЕС ще е ръст малко над 124 хиляди души, допълни той.