Още по темата

Международните кредитори на Гърция са получили новите ѝ предложения, насочени към избягването на неплатежоспособност, броени часове преди днешната извънредна среща на върха на Еврогрупата, която ще бъде посветена на проблема, предаде Франс прес. 

„Новото гръцко предложение е получено... Добра основа за постигане на напредък на срещата на върха на еврозоната“, написа в акаунта си в „Туитър“ Мартин Зелмайр, началникът на кабинета на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. 

Гърция представи новите си предложения вчера следобед. За момента не са разкрити никакви подробности какво съдържат те. 

За днес в Брюксел са предвидени интензивни преговори

с цел предотвратяване на катастрофалния сценарий на излизане на Гърция от еврозоната

В 11 ч. (12 ч. наше време) гръцкият премиер Алексис Ципрас ще има среща с председателя на Европейската комисия, президента на Европейската централна банка Марио Драги, управляващия директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард и председателя на Еврогрупата Йерун Дейселблум. 

След това, в 12,30 ч., ще се съберат министрите на финансите на 19-те страни от еврозоната. 

В 19 ч. е предвидено да започне извънредна среща на върха на Еврогрупата. 

Лидерите на ЕС излагат своята визия за бъдещето на еврозоната в доклад, който ще бъде представен днес, на фона на ключовите преговори за Гърция, ситуацията около която заплашва да дестабилизира сериозно единната валута, предадоха Франс прес и Ройтерс. 

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предлага затягане на контрола на Брюксел над еврозоната и засилване на правомощията на председателя на Еврогрупата. 

Той е изготвил доклада, който съдържа различни сценарии за бъдещето на еврото, заедно с председателите на Европейския съвет Доналд Туск, на Еврогрупата Йерун Дейселблум и на Европейския парламент Мартин Шулц, както и с президента на Европейската централна банка Марио Драги. В краткосрочен план петимата лидери на ЕС

искат Еврогрупата да играе по-важна роля в еврозоната.

Те предвиждат по-конкретно засилване на правомощията на нейния председател. Сред предлаганите мерки е и създаването до две години на Европейски план за гарантиране на депозитите с цел споделяне на рисковете между страните членки. 

Предвижда се още засилване на координацията с Великобритания – най-голямата икономика в ЕС, която не е въвела еврото. 

В дългосрочен план, т. е. между 2017 и 2025 г., петимата лидери се обявяват за постоянно председателство на Еврогрупата с ясен мандат. 

Докладът „За довършване на европейския икономически и валутен съюз“ съдържа още предложение за създаване на

общ европейски трезор с цел осигуряване на по-голяма координация между бюджетната политика на 19-те страни от еврозоната. 

Документът беше поръчан от държавните и правителствените ръководители от ЕС миналата година. Докладът и изложените в него сценарии ще бъдат обсъдени на срещата на върха на 28-те в четвъртък и петък. 

Сега Еврогрупата има ротационен председател, избиран за срок от две и половина години с мнозинство от страните, въвели еврото. В момента постът се заема от холандският министър на финансите Йерун Дейселблум, който през лятото ще се бори за преизбиране в конкуренцията на испанския министър на икономиката Луис де Гиндос. 

Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) също ще заседава днес извънредно по ситуацията около Гърция, съобщи Франс прес. На срещата ще бъде обсъдено евентуалното увеличаване на обема на спешната финансова помощ, предоставяна на гръцките банки по механизма ЕЛА (ELA). 

Очаква се съвещанието да бъде проведено чрез телеконферентна връзка. През изминалата седмица ЕЦБ вече два пъти повиши лимита на програмата. Заради неясната икономическа ситуация

гражданите и компаниите в Гърция масово теглят пари от сметките си.

На 11 февруари ЕЦБ спря да приема като обезпечения облигации на гръцки финансови институции и всякакви други дългови книжа, имитирани или гарантирани от гръцкото правителство. 

Гръцките банки имат възможност да се финансират, давайки като обезпечение ценни книжа, единствено чрез програмата ЕЛА, при която парите се получават от централната банка на Гърция. При финансирането по този начин търговските банки плащат много по-високи лихви. 

Френският печат отбелязва „ключовото значение“ на предстоящата днес среща на върха на Еврогрупата във връзка с гръцката дългова криза. 

В навечерието на форума премиерът Алексис Ципрас представи проекти за споразумение с кредиторите на Гърция пред германската канцлерка Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, посочва „Фигаро“. 

ЕС, Европейската централна банка и Международният валутен фонд бяха настояли Атина да представи до понеделник нова програма за реформи и бюджетни икономии – предишните ѝ предложения бяха отхвърлени на многобройни безплодни срещи, напомня вестникът. 

През целия вчерашен ден ангажираните в случая играчи изтъкваха колко е важно да се стигне до споразумение. Въпросът е то да позволи на институциите кредитори да отпуснат 7,2 млрд. евро, без които

Гърция може да изпадне в неплатежоспособност към МВФ – с непредсказуеми последици.

Управителката на гръцката национална банка също предупреди, че обратният сценарий би довел до „твърде тежки“ последици, се казва в материала. 

Над 7000 души протестираха снощи в Атина срещу политиката на драстични икономии в Гърция, напомня „Фигаро“. 

Независимо дали 19-те държавни лидери от еврозоната стигнат в последния момент до компромис по гръцката главоблъсканица, Атина ще остане задълго тежко бреме за общността. Защото никой не си представя сценарий, в който Гърция се възстановява по чудо – с еврото или без, с помощта на европейците или без нея, пише „Либерасион“. 

Според вестника днешната криза само е откроила още повече „дълбоките болки“ на Гърция –

„хищническа, клиентелистка и корумпирана държавна власт, раздут публичен сектор, слабо иновативна икономика“. 

Друго френско издание – „Монд“, описва в репортаж от гръцката столица живота на местно семейство, което „брои всяка стотинка“, откакто е задействан предишният план за икономии от 2010 г. 

Над половината французи не искат Гърция да напусне еврозоната – много по-голям дял, отколкото преди три години, когато Европа вече дискутираше за съдбата на Атина, пише френският „Журнал дю диманш“. Вестникът цитира данни от анкета на центъра „Ифоп“, според които едва 46% от французите биха желали Гърция да бъде изключена от еврозоната, ако не успее да намали дълга си (при 65% през 2012 г.) 

Хората във Франция „явно са схванали, че разводът с Гърция би струвал къде повече, отколкото да продължи сегашният брак с партньор, склонен да пилее пари, който много е лъгал, но и много е страдал“, пише „Журнал дю диманш“. 

Каквото и да стане, нищо не може да промени една основна истина: гърците не биваше изобщо да въвеждат еврото,

заявява авторът на анализ в британския „Дейли телеграф“. 

От тяхна страна бе лудост да се откажат от един предпазен клапан, каквато бе независимата валутна политика, и сега те плащат за това безумие с всекидневна и разрастваща се човешка трагедия: намалява очакваната продължителност на живота, расте броят на самоубийствата, също и масовата безработица, хората вече не могат да си позволят ред лекарства, отказват се от операции, а надеждите им се изчерпват, твърди журналистът. 

„Гръцкият дълг (...) задълбочава пукнатините в ЕС“ наред с разногласията по повод притока на мигранти в общността, пише в заглавие „Ню Йорк таймс“. 

„Гърция и Европа поглеждат в бездната; задава се един последен шанс“, отбелязва в материал за днешния европейски форум „Вашингтон пост“. 

Според изданието е ясно за всички, че евентуалният „Грекзит“ – излизане на Гърция от еврозоната, може да стане

„опасен прецедент за валутния съюз“ и за „други борещи се с трудностите икономики по южната периферия на Европа“. 

Досега „никой не се грижеше наистина за растеж на производството и на цялата гръцка икономика. Просто хранеха гърците с риба и всякак криеха от тях въдиците“, резюмира пред „Независимая газета“ руският експерт Андрей Суздалцев. 

Европа обаче вижда същински апокалипсис в евентуалното излизане на Гърция от еврозоната, тъй като има риск да я последват и други проблемни държави, отбелязва вестникът. 

„Гърция, то се знае, наруши правилата на играта. Но икономическата ситуация вече е тъй напрегната, че няма как да ѝ се поставят по-строги искания и изобщо да се работи с нея постарому“, добавя московският икономист Борис Фрумкин. 

„Надявам се ЕС да прояви способността си да прави компромиси. Положението на ЕС се подобрява, очерта се известен икономически ръст и съюзът поначало не би желал допълнителни трусове“, изтъква той.