Още по темата

Европейският парламент (ЕП) отложи гласуването на препоръките си по отношение на преговорите за двустранното търговско споразумение (Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции – ТПТИ) между ЕС и САЩ.

След решението на председателя на ЕП Мартин Шулц за отлагане на гласуването, дебатите по споразумението също бяха отложени.

Големият препъникамък по темата е механизмът за уреждане на споровете между държавите и инвеститорите, в който се предлага използването на частен арбитраж. Тази част от споразумението срещна съпротива от Групата на социалистите и демократите в ЕП въпреки постигнатия компромис в комисията по международна търговия към ЕП.

Поводът за отлагането на вота са внесените над 100 предложения за поправки, които първо ще трябва да бъдат обсъдени в комисията.

На този етап от преговорите подкрепатата на ЕП не е от решаващо значение, но приемането на препоръките от евродепутатите се смята за ключово за успеха на споразумението, което може да влезе в сила едва след одобрение от законодателния орган на ЕС.

След приключването на преговорите между ЕС и САЩ, Европейският парламент ще може да одобри или отхвърли цялото споразумение, без да променя части от текстовете в него.

Новините за забавянето на позицията на евродепутатите идват на фона на призивите на американския президент Барак Обама и германския канцлер Ангела Меркел от срещата на Г-7 за бързо приключване на преговорите.

Пред български журналисти в Страсбург българският евродепутат от ЕНП Андрей Ковачев, избран от листата на ГЕРБ, коментира, че внесените от социалистите поправки, заради които беше отложено гласуването, е популистки ход, както и че причините Групата на социалистите и демократите да се обявява против текстове от споразумението са идеологически и свързани с антиамерикански настроения.

В коментар за отложеното гласуване евродепутатът от Групата на социалистите и демократите Момчил Неков, избран от листата на БСП, припомни, че резервите на социалистите към споразумението са свързани с това как ще бъде засегната регулацията на ГМО продукти в ЕС. Според него българската позиция по отношение на преговорите със САЩ трябва да бъде свързана с визовия режим за България, който той определи като дискриминационен.