Почина Борис Димовски

С поред Димовски карикатурата е "сгъстена графика" и "висша еманация с чудодейна спойка на мисъл и сърце". В нея той вижда не само остро оръжие за борба с лошото и грозното, но и "най-демократичната, най-достъпната форма на изкуството".

Запитан в интервю какво мисли за хумора и хумористите, той отговаря: "Поради това, че полицията ни е добродушна, а съдопроизводството либерално, борбата с вредителите в обществото е предоставена на хумористите.

Вероятно недоразумението иде от убеждението, че ние притежаваме по-остро оръжие. Хуморът обаче открива само половината истина. Другата половина трябва да се каже сериозно."

Критиците изтъкват особения начин на рисуване на художника. Почеркът му не може да се сбърка с друг: лаконичен и до крайност опростен, но не тривиален, с грапав, но изразителен замах, с ясен графичен изказ на съдържанието, който не винаги се нуждае от текст, за да разбереш смисъла.

Текстовете под карикатурите не са обяснителни, а остроумни, в много случаи извлечени от народните умотворения. Той използваше и мъдрости на древните, по които направи цяла карикатурна изложба.

Не си правеше "актив" от наказанията и уволненията. Скромно казваше: "Не бях от галениците на миналата власт, но аз гледам реалистично на себе си, без да фантазирам. Не се считам за мъченик, нито съм герой.

Аз съм обикновен пешеходец в живота. Като такъв обаче няма да позволя да ми четат морал хора, които надничат от мерцедеси или от хеликоптер."

Когато бе избран за народен представител, каза: "Аз винаги съм бил в политиката. А в парламента влязох с желание да помогна да се намали сблъсъкът между противоположните сили - един яростен и недостоен сблъсък...

Но докато не лизнеш червения пипер, не знаеш сладък ли е или лют. Така стана и с мен. Аз положих много усилия, надявайки се да настъпи някакво подобрение. Уви! Скоро разбрах, че това е невъзможно, и се оттеглих.

Убеден съм, че такива като мене не бива да се кандидатират, и осъждам онези, които вече са на преклонна възраст, а се напъват да поемат кормилото на държавата. Нека се включат повече млади, интелигентни и необвързани хора. Нали те ще се грижат и за своето бъдеще?"

Смяташе, че българите "още не сме дозрели политически и не умеем да отделяме зърното от плявата в човека".

Беше изключително скромен човек. "На мен ми трябват двеста, но ми стигат и две", казваше той. Не правеше компромиси нито със съвестта си, нито в поведението си. Защото за него "и най-тънкият компромис е дебела работа..."

Опелото ще се състои на 29 март от 14,30 ч. на Централните софийски гробища.