Световният шампион, който не иска да се отказва от България

З наете ли, че България има световен шампион по джудо? Най-вероятно си нямате и представа, защото постижението на Денислав Иванов почти не е отразено. Този шампион се прибира в България, без да го чакат камери и микрофони, телефонът му не звъни за телевизионни предавания, а жълтите вестници не ровят за някоя „скандална” връзка...

Разбира се на международно ниво стотиците медали (не, няма грешка в бройката) не остават незабелязани и германци и австрийци вече потриват ръце за нашето момче. Но и дотам ще стигнем. Преди това ще се наложи да обясня кой точно е Денислав Иванов, защото, както вече споменах, популярността му е след „Калотина”.

Денис е един от най-талантливите джудисти в света. В момента е на седемнайсет години, но често се „бори” срещу мъжете и победите и там не са му чужди.  Миналата година в Сараево играе финал на световно първенство за кадети и побеждава представител на Азербайджан, което го прави първият в историята ни световен шампион по джудо. Освен това нашето момче има вече записани срещи в бундеслигата на Австрия (възрастовата група тук вече е мъже), където се представя повече от успешно. Скоро вероятно ще му се радват и феновете на спорта в Германия, където първенството е още по-силно. На олимпиадата през 2020-та година участието му изглежда сигурно, като целта му за там е не просто някакво класиране, а медал. И шансовете това да се случи изглеждат повече от добри.

За коя страна обаче ще се състезава Денис на игрите в Токио?

Предложения не липсват, но за това шампионът казва „Едва ли ... аз искам за България да си се състезавам”. Казва, че не го изкушават парите, защото играе джудо заради удоволствието от спорта.

„Аз съм си българин, защо трябва да се състезавам за друга държава?”

Казва, че иска успехът да си го постигне в България, защото така ще се чувства много по-добре.

Питам го не му ли е обидно, че не му се обръща заслуженото внимание. „Еми .. обидно ми е, ама пък аз не обичам и да съм център на внимание. Ние сме в такава държава, че нещата така се случват просто”.

И въпреки, че сме в „такава държава”, първата работа на Денис, когато печели световното първенство,  е да целуне герба на кимоното си. (вижда се във видеото). На награждаването  в Сараево българския флаг в залата го развява баща му и това е едни от най-емоционалните спомени за талантливия джудист.

Впрочем баща му освен да вее флага, играе ролята и на масажист на нашето момче, защото такъв за него на световното няма. „То ние даже не бяхме национален отбор там. Трима човека бяхме и всеки си беше с личния треньор. Не  с един треньор, да ни води организирано там с автобус или самолет примерно ... Ние с кола отидохме там, без масажист, без нищо,” спомня си Денис.

Ще чакаме от младежа да ни донесе медал и от олимпиадата, а дано някой ден и той дочака от нас отношение като към шампион, каквото заслужава.