Илия Бешков е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 в. Той е художник, карикатурист, илюстратор, публицист и добър оратор.

По случай 115 г. от рождението му в залата на БЗНС на ул "Врабча" 1 (Операта) откриха изложба с негови творби.

Имате възможността да ги разгледате в нашата галерия

Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 година в Долни Дъбник

Следва в Юридическия факултет на Софийския университет, а по-късно се завръща за кратко в Плевен като учител. През 1921 г. започва да учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов.

Бешков има силен и неспокоен характер, не се примирява с нито една власт. Участва в юнското въстание през 1923 г., заради което е арестуван. След атентата срещу църквата Света Неделя Бешков отново е арестуван и инквизиран. 

Рисува карикатури с безпощаден хумор, взимайки на прицел фашизма. По-известните от тях от това време са "Гьоринговият културен фронт" и "Испанска хроника" (1935 г.).

За кратко работи като редактор във в. "Стършел" (1940-1941).

През 1957 г., малко преди да почине Бешков пише "Отчаянието ми е пълно" 

За действителността, която го обгражда, за страха, който владее хората и фалша в общуването им. Въпреки всичко, той нито за миг не се отклонява от моралните стойности, нито от смелостта да показва политиката такава каквато е и битът такъв какъвто е.

Илия Бешков е бил следен от 1925 г. до годината на смъртта си (1958 г.) и от полицията по Царско време, и от Държавна сигурност през социализма.

Когато гледаме творбите на Бешков, разбираме причината за тяхната непреходност. Заради моралните стойности, които във всички времена са били дефицитни.

Днес неговите карикатури и рисунки са толкова актуални, колкото са били и по царско, или по социалистическо време.