0

Н а практика човек решава да потърси психотерапевтична помощ едва когато някаква психопатология така е разцъфнала, че не само затруднява нормалния му живот, но направо го е инвалидизирала. В такова състояние той се изживява като напълно неспособен да се справя с преживяванията и страховете си.

Това разстройва всички сфери на функционирането му: мислите му са объркани, убежденията - твърди, но явно вредни за него и поради това вече пропукани, чувствата са противоречиви, и независимо дали го заливат постоянно или избликват на тласъци, го карат да приема факта, че е изгубил контрол над живота си и вече не знае дори кой е.

И с поведението му нещата не стоят по-обнадеждаващо - то или е зациклило във вече изпразнени от индивидуална смисленост модели (но запазвани все още като последна цитадела на някаква, макар и псевдо, сигурност), или е станало неуправляемо и съвсем неразбираемо както за самия него, така и за близките му.

Сексуалността му? Каквато и да е, обичайно и тази сфера от личния му живот не му носи никаква наслада или пълноценно отпускане. Логично е да очакваме, че още преди човек да пропадне напълно в подобно състояние, при засилването на кой да е, необичаен вече за нормалното му (макар и невротично само по себе си) себевъзприемане, симптом, той ще потърси професионална помощ.

Практиката обаче показва съвсем друго

Първо, в началото обезпокоителните признаци най-често направо се отричат. Това отричане е съпроводено обаче от някаква архетипна сякаш по произход вяра в магичното, което ще "направи така, че ще ми се размине", "ще се оправя някак си" и т.н.

Впоследствие хората обикновено откриват, че тази нагласа е израз по-скоро направо на неверието им, че могат да разбират сами себе си или да се справят с трудностите си. Ако проблемите все пак бъдат допуснати до съзнанието, то им се търсят какви ли не невероятни обяснения.

Изключение, разбира се, прави човекът с хипохондрична нагласа, но в този случай обръщането към специалист съвсем не е продиктувано от доверие в себе си или в него, а от страхотиите, които въображението и несъзнаваното му произвеждат постоянно.

Има други, за които е важно най-вече да чуят, че някой "много ги разбира нещата" - сляпото упование в постиженията на науката е онова, което много прилича на доверие, но се изпарява в мига, в който човекът осъзнае, че насреща му седи друг жив човек, може би не в отлично настроение точно днес!

Обидата му веднага избликва, произвежда напрежение и раздразнение, подтиква го бързо да започне да пита всеки срещнат за "някой по-добър специалист", ако може "най-добрия", ама "той пък колко ли ще иска?!..."

Част от нас изиграват маската на доверчивия чрез порои от оплаквания, които сякаш имат едничката цел да извадят "тоя, дето много знае" от равновесие и да послужат за основание да твърдим, че "и той не е нещо кой-знае-какво" и че "нищо не разбира!"...

Нерядко терапевтът бива преживян като "враг" и "противник", като някой, който се налага да бъде държан под око и чието присъствие изисква състоянието на бойна готовност "Бъди нащрек!".

И все пак психотерапевтичните кабинети не са празни

В началото изборът на терапевт от страна на нуждаещия се от помощ се основава на интуицията, която му дава основание "да се довери", че специалистът:

1) няма да разруши измисления му свят;

2) ще му даде научно обоснованите рецепти, които ще му осигурят безболезнено решаване на проблемите;

3) е точният за него сърдечен и състрадателен човек, който ще приеме болката му и ще му даде онези грижи и внимание и дори обич, за които винаги е копнял;

4) ще потвърди идеята му, че всъщност е по-устойчив и справящ се, отколкото си е мислел, и че принципно е "прав";

5) няма да го накара да се чувства унизен, осмян, критикуван, неадекватен или неуспешен;

6) безвъзмездно ще му даде всичко, от което се нуждае;

7) вече е помогнал на някой познат, значи "може" да помогне и на самия него;

8) достатъчно е добродушен, та да не го "нападне" словесно, което означава, че няма да го отхвърли;

9) е нещо като машина за кафе и е нужно само да пусне стотинките, за да напълни чашката му с избраната напитка.

Често, нуждаещият се от помощ интуитивно усеща терапевта по-слаб и невротичен и от самия себе си, следователно лесен за манипулиране, и това се оказва решаващо при избора, който изглежда като израз на доверие. Или избира психотерапията като начин за решаване на проблема си просто защото от опит е установил, че нищо друго не работи, така че, "макар и да не разбирам как действа, дай да опитам!" И т.н. и т.н.

"Доверяването" може да се случи и по всякакви други причини,

които обаче все опират до това някак по бърз, лесен и/или евтин начин проблемите да бъдат решени, и то - завинаги. Често се случва изборът да е мотивиран и от харесването ? по-скоро несъзнавано ? на (представата за) терапевта и от желанието на човека в нужда да "бъде, да стане като него/нея" или просто да се зарежда от вълнението, което чувства, че го обзема в негово присъствие.

Мотивация може да бъде дори нехаресването, което като че ли създава някаква необяснима, но и непреодолима необходимост да се общува именно с избрания терапевт.

Едва ли можем да приемем, че в кой да е от тези случаи действително става дума за доверие. Защото доверието всъщност предполага няколко прости (но почти непосилни за хомо невротикус нормалис) принципа на общуване, които Неврозата, във всяко нейно превъплъщение, просто не може да понася.

Условията, в които то може да съществува, са прозрачността, съзвучието на мисли, чувства, емоции, сексуалност и поведение, поемането на отговорност за собственото състояние и изразяване, лоялността и разбира се, способността на човека да живее "тук и сега".

Ако това звучи просто и лесно, опитай да си представиш свободно общуване с другите именно по този начин. Много е вероятно в първия момент в съзнанието ти да не се появи нищо. После може някъде да почувстваш тежест или силно напрежение.

Можеш ли да си позволиш да изпиташ всички затлачени в теб чувства,

да ги изразиш, да кажеш онези думи, които, превърнали се в неразбираеми образи и сюжети, задръстват сънищата ти и ги насищат с копнежи или ги превръщат в кошмари?

Можеш ли да понесеш отговорността и последиците да споделиш това, което тайно желаеш, и онова, което, скрито дори от самия теб, всъщност мразиш до дъното на душата си, но "приемаш" всекидневно?

Би ли се разделил с хората, с връзките, които сковават гърдите ти и заради които дишаш (дори без да го съзнаваш) едва-едва? Би ли посмял да си поискаш любовта, за която копнееш? Би ли правил любов с всеки, с когото се харесате? А би ли се разделил след това с него без угризения и вина, ако нищо друго вече нямате нужда да споделите?

Всичко това е направо немислимо в света, който сме си създали. То си е направо утопия. Но, убедена съм, ако всичко това бе възможно, ако ние бяхме такива, че да сме способни да живеем по този начин, щяхме да можем да говорим за доверие.

Според мен доверие може да съществува единствено и само по отношение на сигурността, че двама души, които тук и сега са важни един за друг, в общуването си ще изразяват своята истина такава, каквато е. И понеже никой не е глупак, но пък и едва ли някой си позволява да се изразява достоверно, усещането, че в общуването крием и изопачаваме онова, което наистина мислим и чувстваме, не можем да сбъркаме по никой начин.

Преживяването за несъответствие, неискреност и недоизказаност усещаме телесно, запечатваме спомена за тях и дори да не му обърнем внимание, то зацапва преживяванията ни и поражда недоверието помежду ни.

И парадоксално, може би тъкмо защото избираме да не знаем и понасяме истината за самите себе си или за другите, именно истината (наричаме го обикновено искреност) се превръща в едно от най-нужните, дефицитни и търсени от нас качества в хората и в общуването с тях. Само че толкова рядко имаме смелостта да я даваме и получаваме! "Рядко" ли казах? Коя е по-силната дума?

Авторката на текста Весела Вътева е неорайхиански аналитичен психотерапевт

Коментари 0
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

- Бабо, обаждам се да те питам как си. - Ами питай! - Как си? - Не питай!
Прочети целия
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Последни

<p>Обещавал, че повече няма да я бие: Доживотен затвор за Абил, убил приятелката си</p>

Обещавал, че повече няма да я бие: Доживотен затвор за мъж, убил приятелката си

България Преди 8 минути

Абил живеел с 14 години по-възрастната от него Силвия в село Черноглавци

<p>Илиана Кирилова:&nbsp;Трябва изцяло нов проект на Закон за съдебната власт</p>

Градският прокурор на София: Трябва изцяло нов проект на Закон за съдебната власт

България Преди 31 минути

Прокуратурата определя сегашния като "прибързан"

Дрейк изтри свое парче с генериран от изкуствен интелект глас на Тупак

Дрейк изтри свое парче с генериран от изкуствен интелект глас на Тупак

Любопитно Преди 1 час

В песента е използван и генерираният от изкуствен интелект глас на известния рапър Снуп Дог

ц

Забраниха тротинетките на пешеходни зони в Сливен

България Преди 1 час

Максимално допустимата скорост за движение в града е намалена на 20 км/ч

Лео

Разходка във времето - звезди, позиращи с младото си "Аз"

Любопитно Преди 1 час

Подобна съпоставка винаги е вълнуваща

Засилени проверки преди Великден: За какво следи БАБХ

Засилени проверки преди Великден: За какво следи БАБХ

Пари Преди 1 час

До момента са инспектирани над 2000 обекта

„Боздуган-29“: Нови арести при акция срещу „Ислямска държава“ в Турция

„Боздуган-29“: Нови арести при акция срещу „Ислямска държава“ в Турция

Свят Преди 1 час

Тя е извършена в окръзите Хатай, Ялова, Коня, Йозгат, Чанаккале, Сакария и Текирдаг

<p>&quot;През целия си живот съм била влюбена в момичета, но просто не го разбирах&quot;</p>

„Влюбена в момичетата през целия си живот": Били Айлиш разкри сексуалността си

Любопитно Преди 1 час

Досега Били Айлиш се е срещала публично само с мъже

Снимката е илюстративна

След секретна доставка от САЩ: Украйна разположи ново оръжие

Свят Преди 1 час

Байдън заяви, че САЩ ще започнат да изпращат военно оборудване на Украйна в рамките на "няколко часа", след като подпише новия пакет за военна помощ

и

Русия: Обсъждане на мир в Украйна без наше участие е безсмислено

Свят Преди 2 часа

Конференцията на високо равнище за мир в Украйна се очаква да се състои на 15 и 16 юни

р

Руска ракета повреди ключова инфраструктура и рани 6 души в Черкаска област

Свят Преди 2 часа

Мишена на нападението са били гражданска и железопътна инфраструктура в град Смела

Сергей Шойгу и Владимир Путин

"Това можеше да си ти": Путин с предупредителен "изстрел" срещу Шойгу

Свят Преди 2 часа

Арестът на Иванов може да е само началото на това, което предстои да се случи на Шойгу, смята специалист

Политическите реакции след отстраняването на Росен Желязков

Политическите реакции след отстраняването на Росен Желязков

България Преди 2 часа

Решението за това беше подкрепено от 129 народни представители

Странни и необясними: 8 интересни момента от историята на света

Странни и необясними: 8 интересни момента от историята на света

Свят Преди 2 часа

Вижте най-интересните моменти от 14 милиарда години история на нашата планета

Иван Таков остава председател на групата на БСП в СОС

Иван Таков остава председател на групата на БСП в СОС

България Преди 2 часа

Така съветниците отхвърлиха препоръката на Градския съвет на БСП той да бъде заменен от Диана Тонова