Стоян Ганев: Лондонският кръг също е за проверка

"Симеон, не помръдна и нищо от политическата система. Тя стана още по-корумпирана. Винаги е била такава, но в правителството на Симеон корупцията се превърна в нещо безпардонно. Днес злоупотребата с власт е по-дълбока, по-мащабна и се извършва даже пред лицето на микроскопа на ЕС. И на това трябва да се сложи край", казва Стоян Ганев пред Валерия Велева от в. "Труд".

Стоян Ганев беше вицепремиер и министър на външните работи в правителството на СДС с премиер Филип Димитров през 1991-1992 г., а като такъв - председател на 47-ата сесия на Общото събрание на ООН. След като изтече мандата му, остана да живее в САЩ. Върна се в България със Симеон Сакскобургготски през 2001 г., участва активно в реденето на депутатските листи на НДСВ, а след изборите стана началник на кабинета на премиера за шест месеца. Беше освободен без обяснения. Самият той се върна в САЩ без да коментира какво се е случило между него и Сакскобургготски.

- Какъв е коментарът ви, г-н Ганев, за корупционния мегаскандал, който тресе Италия и България, в който са намесени имената на Виктор Емануил и Симеон Сакскобургготски? Изненадан ли сте от изнесените факти?

- Да, защото предполагах, а и все още очаквам, че известни разкрития и помощи в борбата срещу корупцията могат да дойдат от САЩ. И съм приятно изненадан от факта, че италианското правосъдие действа.

Изненадан съм и от начина, по който Симеон се защитава. Обяснението му е обидно за интелекта на българската нация. Нелепо е да се твърди, и а звучи самоинкриминиращо, че в името да спестиш държавни пари си се качил в качеството си на премиер в частния самолет на онзи бизнесмен, който очаква от теб да му повериш изграждането на държавна болница на многократно завишена цена.

Факт е, че премиерът взима именно такова решение, като тук е без значение дали това решение е потвърдено или отхвърлено от парламента.

Както знае Симеон, и в Европа, и в Америка такова поведение е не само политическо самоубийство, но и престъпление, за което политиците влизат в затвор.

- Да тръгнем от предизборната кампания 2001. Кой финансираше тогава Симеон и НДСВ?

- Аз не бях включен във финансирането на кампанията. Аз участвах в определянето на стратегията. Косвено разбирах, че като че ли Симеон разчиташе на финансова помощ от чужбина. Откъде и как - нямах представа.

В онзи момент Симеон имаше благородното намерение да помете политическата класа, която се хранеше с корупция, и за мен това бе достатъчно, за да му помогна да го направи.

- А кой се занимаваше с финансите през 2001 г.?

- Симеон Сакскобургготски е много дискретен човек и бе потаен за тези неща. Аз се ангажирах с него през януари 2001 г. Едновременно с това, а и много преди това са действали връзки и механизми, които през годините той е имал и в които аз не съм бил допуснат.

Това е негово право. Тогава не съм знаел кои са те, но днес бих казал - центърът на тази сенчеста ситуация не бе нито в Мадрид, ни в София, а е варирал от Лондон до Женева.

- Може би намеквате за лондонския кръг около принц Кирил и юпитата, които дойдоха оттам?

- Каквото и да се говори, едно трябва да е ясно - икономическият център на управлението на Симеон Сакскобургготски бе в Лондон в лицето на неговия син принц Кирил!

Този човек играеше ключова роля по редица въпроси на държавната политика още от началото. Връзката между юпитата и Кирил бе директна. И тук са прави тези, които предупреждават, че ще се направи опит всичко да се стовари единствено върху Симеон.

Не, трябва да се проследи и тази група, когато говорим за БТК, за "Булгартабак", за детската болница и т.н. Разбира се, главната отговорност ще трябва да понесе бившият премиер.

Тези юпита, които пристигнаха в България по линия на принц Кирил, нямаха нищо общо с подготовката на стратегията за промяна на политическата система у нас. Те дойдоха с други планове.

Програмата, която създадоха, показваше пълно объркване в целите и нереалистичност в прогнозите. А зад това прозираше желание да се приватизира.

- Да не би да казвате, че Симеон се е оставил да бъде воден от сина си?

- Симеон Сакскобургготски е пасивен политик. Той наблюдава и се оставя на движението, на обстоятелствата. Заради него други обаче са активни. И сигурно на тях се е надявал.

Но това са неща, за които не би трябвало италианското правосъдие да ни казва неща, които са в нашия двор и обект на нашето правосъдие. Когато през октомври-ноември 2001 г. започнах да вдигам тревога сред министрите и пред Симеон, че опасно се пренебрегва това, за което хората са гласували, никой не ми обърна внимание.

Предложих нов закон за приватизацията - както е в нормалните западни страни. Срещу мен се надигна лавина от вътрешно негодувание сред министрите.

- Питали ли сте се от какво са доходите на Симеон през целия му живот?

- През целия си живот Симеон е бил комисионер. Това не е престъпно, нито е обидно. Но, поемайки кормилото на държавата, той май не се е отказал от комисионерството.

Още преди няколко години изтъкнах в печата, че тази власт е комисионерска! През есента на 2001-ва аз се сблъсках с неща, за които хората тепърва щяха да научат.

- Кои например? Скандалът за "Булгартабак"?

- Първият ми сблъсък с правителството бе заради "Булгартабак". Натъкнах се на кореспонденция, която ми показа, че не е здраво онова, което се планира да стане с "Булгартабак".

Тогава предадох някои писма на Симеон, алармирайки, че става нещо нередно. Дали съм бил прав, дали това е било умно, или по донкихотовски, но аз тръгнах да се боря срещу подобна схема, тъй като смятах, че ако ще има приватизация - тя трябва да бъде направена по правилата на един закон.

Случи се така, че бях първият, който засече т.нар. пощенска кутия на германската банка, около която после гръмна скандалът.

Бяхме в Берлин, когато алармирах Симеон. Не ми обърна внимание. Беше ми заявено да не се занимавам с този въпрос.

И достъпът ми до темата "Булгартабак" секна. Не знаех как ще се развиват нещата, но знаех какво беше планирано.

- Друг приватизационен скандал?

- По същото време възникна и друг голям въпрос, където се намесих - ремонтът на МИГ-овете. Аз смятах проблема за сериозен и предлагах на премиера да се даде възможност на световни фирми - европейски, американски,да участват в търг за ремонта на МИГ-овете.

Останах учуден, когато разбрах, че заместник-министърът на отбраната е заминал за Русия, за да води преговори там. За мен това беше сигнал и алармирах премиера, че става дума за опит за корупция. Реакция нямаше.

- Какви бяха отношенията ви с принц Кирил?

- Нямах лични отношения с този човек, но очевидно съм станал неудобен за него и компанията му. Няма да забравя момента, когато се появих при Симеон с план за излизане от кръга, в който се въртяхме, тъй като дотогава не бяха предприети никакви икономически мерки.

Застанах пред него и имах чувството, че всичко минава през него или покрай него. Просто Симеон не искаше да гледа в мен.

И изведнъж ми каза: "Ганев, какво ще кажете, ако вие отидете в Ню Йорк и оттам да ми помагате?"

Бях шокиран! Не му беше удобно от това, което казваше. Защото той знаеше, че в голяма степен дължи политическия си успех на стратегията и програмата за действие, които му предложих. Разбира се, той я прие и той носи отговорността за нея.

Така се разделихме. Може да се каже, че бях на практика изгонен.

- Да, и върху вас падна съмнение, че сте изгонен заради корупция.

- Разбрах, че е хвърлена кал в обществото върху мен. А фактите бяха точно обратните.

Аз надцених личните си възможности. Смятах, че бих могъл в един момент сам да преодолея проблемите и да мотивирам премиера да върви по линията, която беше обещал на хората.

- Рекапитулацията ви днес?

- Симеон загърби обещанията за реформа - тя изобщо не беше извършена. Икономиката и бизнесът се развиваха въпреки правителството.

Същевременно бяха осигурени - дали легитимно или не - имотите му и бяха допуснати сделки под въпрос от гледна точка на закон и морал. Ние отново се управляваме от една изродена политическа класа, която се е хванала за една спасителна сламка, наречена ЕС.

Жал ми е за хората в България, които вярват, че ако това стане, техният живот ще се промени. Няма ли някой държавен човек да им обясни, че на този етап с тази икономика ЕС за България ще означава европейски цени, европейски данъци и български заплати?

Да, приемането ни в ЕС е много важно, но то няма да бъде спасението на страната от беднотията, в която се намира. Тази беднотия не е помръднала и Симеон носи огромна морална и политическа отговорност за това!

- Какво ще стане НДСВ? Днес всички защитават Симеон като матросовци.

- Тези хора нямат бъдеще без Симеон. Може да са станали много богати, но са никои. Те са без собствено политическо битие и със скандала около Симеон нямат и политическо бъдеще.

Даже да бъде изчистено всичко, политическият им край беше обявен от италианското правосъдие.

- Поуките от всичко?

- Това е най-важният въпрос - поуките. Бил съм достатъчно наивен да си помисля, че може да има икономическа реформа в страната със същата политическа класа. Не, не може!

Ние не променихме характера на властта и законите, по които живее политическата каста, и сега сме по-болни в това отношение, отколкото като дойде Симеон.

- Как се отнасяте към феномена Бойко Борисов?

- Хората харесват и вярват на Бойко по простата причина, че той е искрен с тях и иска да направи нещо за тях. Това е кардиналната разлика между него и останалите политици.

Главната поука от провала на Симеон е, че единственият път за промяна на живота на хората минава през радикална политическа реформа - през сбогуване със сегашната политическа класа от десни и леви и нейните правила на властване.

Само така може да се изчистят авгиевите обори на властта и да се започне нова икономическа политика.

Иначе ще се намерят други Кириловци, други юпита и ще се въртим в един омагьосан кръг. И ще чакаме някое чуждо правосъдие да ни каже истината за българската корупция.