"24 часа": Държавна сигурност използвала осем вида агенти

О сем вида агенти използвала българската Държавна сигурност в началото на 60-те години. Те били вербувани по 7 метода, които били заимствани от методите на съветските тайни служби. Това разкрива 30-страничен доклад, озаглавен "Българските разузнавателни служби" (BULIS), изготвен в офис на ФБР през 1960 г.

Докладът е един от десетките документи, разсекретени от американските тайни архиви по искане на "24часа" от 1999 г. досега.

От кратката записка, която го придружава, става ясно, че информацията е предназначена за директора на Офиса за разузнаване и проучване в Държавния департамент, но копия са пратени до ключови директори в ЦРУ, ФБР, Министерството на военновъздушните сили и Министерството на военноморския флот на САЩ.

Целта на изследването според авторите била да даде цялостна картина на българските разузнавателни служби, които били потенциална заплаха за американската армия и "проводник на съветските цели и чуждестранна политика".

Затова особено място в информацията заемат разделите "Контрол на комунистическата партия", "Контрол на съветските разузнавателни служби", "Взаимоотношения между сателитните разузнавателни служби". Авторите се надяват проучването "да стимулира по-нататъшно събиране и докладване на очевидните празноти в съществуващата информация".

Подробно са описани организацията и структурата на 12-те управления на МВР по онова време.

Първо управление е било външното разузнаване, Второ - вътрешното контраразузнаване, Трето - военното контраразузнаване, Четвърто - икономическото контраразузнаване. Приоритет на Пето е било наблюдението, на Шесто - техническа поддръжка.

Седмо управление е било секретната служба, Осмо - наблюдението на политическата опозиция, Девето - наблюдението на буржоазната класа, Десето - събиране на архив, а последните две са отговаряли за регистъра и следствието.

Според проучването "тайната полиция се превърнала във важна политическа класа в България".

Всеки амбициозен полицейски шеф имал "интерес да убеждава правителството и ЦК на БКП, че подмолни конспирации се вършат постоянно и само изключителната информираност спасява държавните и партийните лидери от ужасна съдба".

Описано е подробно как са набирани кадрите в службите на МВР и военното разузнаване.

Членството в БКП било задължително за работа в МВР, но не било достатъчно. Била нужна и препоръка на високопоставени членове на БКП, които гарантирали за политическата надеждност на кандидатите. Те били оценявани поотделно от отделите "Кадри" в МВР и БКП.

Подборът на служителите във военното разузнаване бил поставен на далеч по-професионална основа, твърди докладът. Вече одобрени и назначени, кадровите служители в

българските специални служби работели с 8 вида агенти:

- Информатор - този вид агенти доставяли генерална информация чрез случайни наблюдения. Това била най-голямата група, използвана от всички управления.

- Вербовчик - МВР вербувало такива агенти, когато не искало да се излага на показ, особено в случаи с хора, за които имало съмнения, че вършат подривна дейност.

- Агент за влияние - тoва били хора на високи позиции, които могат да оказват влияние на общественото мнение.

- Агент за връзка - тези хора били използвани често за операции под прикритие, за да осъществяват връзката между различни управления на ДС.

- Агент-маршрутник - тези хора трябвало да проникват в трудно достъпни слоеве като бандитски групи или високи политически кръгове.

- Паралелен агент - тези хора били използвани, за да се наблюдава и оценява работата на останалите агенти.

- Агент "пощенска кутия" - тези хора предоставяли адресите си за получаване на кодирана или друга информация от страна на МВР.

- Агент "явочна квартира" - тези хора били вербувани, за да предоставят тайни места за срещи - т. нар. явки.

Агентите били вербувани на базата на 7 показателя:

- Идейна основа. Това била идеологическа и идеалистическа база, съдържаща съгласие на политическите и идеологическите възгледи на агента с тези на МВР.

- Компромат. Когато се съберат компрометиращи материали за някого, той бил принуждаван да сътрудничи, за да не бъде пратен на съд.

- Постепенно привличане. Работело се бавно и целенасочено с набелязаните за агенти, с цел доброволно да се съгласят да сътрудничат.

- Шантаж. Този метод се използвал, когато другите не давали резултат. Трябвало да се прилага веднага щом се получи компромат.

- Подкуп. Прилагал се, когато човекът, набелязан за агент, има финансови затруднения. Често се съчетава със събиране на компромати.

- Принуда. Този метод се прилагал сравнително рядко, когато другите методи не дадат резултат. Потенциалният агент бил поставян в ситуация, в която е застрашено неговото и съществуването на близките му. Това го принуждавало да приеме сътрудничество.

- Провокация. Използвала се рядко. Потенциалният агент бил поставян в ситуация да извършва нежелани действия.

Обучението на кадровите офицери ставало в училище на КГБ в Томилино край Москва или от съветски офицери в училище в Хасково.

Шпионски училища имало в Симеоново, Плевен и Пловдив, където имало съветски инструктори.

Подробностите за обучението очевидно били събирани от изменници или заловени български шпиони. Един от тях не само признал, че бил обучаван между април и ноември 1958 г. как да ползва тайно мастило и техника, но и разкрил подробности за възложените задачи.

Зад граница българските разузнавателни служби работели чрез легални резидентури, каквито били официалните български дипломатически мисии. Като пример е дадена резидентурата във Виена, която действала на 2 места - посолството и търговското представителство.

Почти всички служители в посолствата били избирани чрез съгласуване между офицер от МВР и ЦК на Австрийската комунистическа партия.

Докладът допуска, че повечето от работещите в посолството и търговското представителство били свързани с външното разузнаване в МВР и МНО.

За да осъществяват задачите си, те

ползвали микрофони, които поставяли в кибритени и цигарени кутии, телефони, лампи и столове.

За да пренасят важната информация през граница, използвали микрофилми.

Докладът съобщава, че българските разузнавачи в Западна Германия били подкрепяни от търговската ни делегация във Франкфурт. Връзките с България се осъществявали чрез посолството в Източен Берлин.