Биопроизводството

В се повече европейци искат да се хранят здравословно, да избягват химическите продукти, пестицидите, инсектицидите, или както е модерно да се казва да се ядат "био" продукти.

Това накара Европейската комисия (ЕК) да изработи специален знак "био", който да гарантира едно и също качество на територията на целия ЕС.

По този начин, поне на теория, потребителите ще бъдат по-добре информирани.

Нещата обаче съвсем не са толкова прости. Ако един зеленчук носи надпис "organic" във Великобритания, "biologie" в Германия или "ecologico" в Испания, това не винаги означава един и същи произход.

Сложността идва от факта, че съществуват частни и държавни норми в зависимост от страната. Във Франция например държавата е въвела означението "AB" или "agriculture biologique", което доминира на пазара, във Великобритания обаче аналогичният знак е въведен от частна потребителска асоциация.

Оттук идва нуждата за хармонизиране на нормите.

Според производителите на био-продукти предложеното от ЕК единно означение ще бъде много по-либерално, отколкото сега съществуващите на национално ниво.

Предложението на ЕК позволява наличието на пестициди в определени случаи и дори на генномодифицирани организми в съотношение 0,9%.

Венсан Перо е представител на "био" производителите във Франция, които изпратиха петиция срещу предложенията на ЕК.

Те споделят, че се оказват пред прекалено общи норми, които не изключват възможността да се използват и химически синтезирани продукти - нещо, което е абсолютно забранено в момента.

Според тях ЕК предвижда чисто и просто да се лиши от професионалистите в областта на биопроизводството, за да въведе своите норми, казвайки: "Вие, които произвеждате био-продукти, вече нямате думата. Комисията ще определя вашите правила и ще ги променя в зависимост от това, какво й е изгодно".

Според ЕК гъвкавостта, която се предвижда, е съобразена с различните методи на производство в отделните страни, обяснява Майкъл Ман, говорител на еврокомисаря по земеделието.

"Допуснахме малко гъвкавост, за да се съобразим с различните условия на производство в различните страни. Това означава, че ако в дадена страна климатът е по-сух производството ще бъде различно от това в страна с по-студен и влажен климат. Отхвърлям обаче обвиненията, че сме създали по-малко стриктни норми" , казва Ман.

Предимството за потребителите е, че досегашните национални означения за био-продуктите няма да бъдат премахнати и ще продължат да съществуват.

Едновременно с тях ще трябва да се прибавя и знака "EU bio".

Като се имат предвид обаче противоречията около него, не се очаква той да се появи по етикетите преди 2009 г.

Само 1-1,5% от млякото у нас се продава като биологично. Производителите споделят, че пазар за биологични продукти в България още няма.

За сравнение дялът му у нас е 1% при 4-5% в страните от ЕС.

Единствените биопродукти, които се радват на търсене, са вносните детски храни.

Биологични продукти родно производство в София например се продават само в 8 супермаркета.

Цените им поне с 30% по-високи и това е пречка да бъдат приети добре от потребителите.

Освен мляко, у нас се произвеждат екологично чисти чай, мед, билки, подправки, зеленчуци, розово масло.

Такива производители са ЕТ "Рима" - мляко, "Ира - Еко" ЕООД - билки, подправки, плодове и зеленчуци. Над 95% от тяхната продукция се изнася за ЕС, най-вече за Холандия и Германия.

Заради бюрократични спънки в последните четири години България не можа да стартира биопроизводство по програма САПАРД.

Наши фирми работят по поръчка на чужди контрагенти и така българските продукти излизат на европейския пазар с чужда марка, която е наложена и се разпознава от местния потребител.

За момента това е начинът биопродуктите ни да пробият на европейския пазар, който е залят от износа на Чили, Австралия, Мексико, Китай.

Всички български фирми, които изнасят за ЕС, имат сертификат от призната организация, издаването на който струва между 10 и 20 хил. евро.

У нас има две сертифициращи организации за биопродукти - "Балкан биосерт" и "SGS България", но при експорт на продуктите на европейския пазар, техният документ не се признава.

Едва след като страната ни стане член на ЕС тези сертификати ще започнат да важат в съюза и това максимално ще улесни износа на българските биопродукти.

През миналата година в земеделското министерство разработиха план за биоземеделие до 2013 г., който обаче още не е приет. Според него 8% от обработваемите площи у нас трябва да се използват за биологично производство.

Лятната селекция на "Европейски акценти" е подбор от най-интересните заглавия в рубриката на РФИ-България през годината. С нови теми тя се завръща през септември.