НСлС: Агджа призна пред следователите ни, че твърденията му са измислени

Б�г �гарското разследване категорично е установило, че твърденията на Мехмед Али Агджа за т.нар. "българска следа" не отговарят на истината, напомнят от Националната следствена служба (НСлС) по повод новите коментари около тази хипотеза, съпътствали последните дни на папа Йоан Павел Втори.

Следственото дело у нас е образувано на 10 декември 1982 г. във връзка с многобройни съобщения в средствата за масово осведомяване, съдържащи показания на турския терорист пред италианските съдебни власти, в които обвинява българските граждани Сергей Иванов Антонов, Жельо Колев Василев и Тодор Стоянов Айвазов в съучастие в престъплението.

При извършените разпити от български следователи в качеството му на обвиняем, в съответствие с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Агджа обаче обясни, че Антонов, Василев и Айвазов нямат участие в извършване на престъплението и че твърденията му са измислени, изтъкват от НСлС.

Тримата българи не бяха посочени като съпричастни и при извършените разпознавания; тези доказателства бяха потвърдени и по време на съдебния процес срещу тримата в Италия.

Чрез съответните държавни институции, на базата на реципрочността, следствието тогава размени кореспонденция, изготви и изпрати следствени поръчки до други държави - бившата ГДР, Франция, Австрия, Швейцария и ФРГ, обясняват от НСлС.

Целта е била да се проверят факти, отнасящи се до връзки на Агджа с различни лица, предимно турци от средите на терористичната организация "Сивите вълци".

Получената документация е била приобщена към следственото дело, което съдържа 127 тома.

Особено успешно се оказало сътрудничеството с италианските съдебни органи, на които са били предоставени материалите от българското дело, а в отговор се получили материали, представляващи интерес за нашето разследване, коментират от НСлС.

У нас Агджа беше привлечен под наказателна отговорност за престъпление против републиката, набедяване на невинни лица в извършване на опит за убийство, като резултат от което те са били привлечени към наказателна отговорност, престъпление против реда на управлението, документно престъпление и подкуп.

Някои от постановленията за привличане в качеството му на обвиняем турчинът е подписал лично при изпълнението на следствените поръчки.

Главната прокуратура у нас изготвила дори обвинителен акт срещу Агджа, но наказателното производство било спряно поради отсъствието му от страната.

По-късно, на 12 юни 1991 г., по повод поредни публикации в печата, следственото дело беше възобновено, добавят от НСлС.

В хода на допълнителното разследване още веднъж бяха проверени архивите на българските специални служби в търсене на доказателства за евентуално тяхно участие в подготовката и осъществяването на атентата.

Такива не бяха открити, напротив - анализът на новите материали, съпоставени със събраните преди доказателства, навежда на категоричния извод, че българско участие в това престъпление няма, категорични са от НСлС.

През 1991 г. с разрешението на Главната прокуратура и на италианските власти следственото дело беше преснето и предоставено на г-н Уайнстейн, представител на неправителствена организация на САЩ, и пълното му копие е депозирано в библиотеката на US Конгреса (LOC.gov), където е достъпно за всеки.

Изнесените факти кореспондират както във времето, така и сега с изявления на различни официални институции от Италия, САЩ, Германия, Русия и други страни, в които се оборват твърдения за участие на български граждани и служби в опита за убийство на папа Йоан Павел Втори, заключават от НСлС.