Дългата и тъжна история на проекта АЕЦ "Белене"

След 32-годишни мъки днес окончателно бе сложен край на проекта за построяване на ядрена електроцентрала край град Белене.

Някои по-емоционални депутати дадоха крайни коментари за този акт, който може би един ден след години ще бъде определен за исторически. Привърженик на закриването на проекта го нарече "най-голямото корупционно посттоталитарно блато" и "най-голямата черна каса на комунистическата мафия в България", а привърженик на построяването на централата заяви, че  "без тази висока технология отиваме при маймуните".

Тук предлагаме опит за история на този скандален от всяка гледна точка проект:

С постановление № 9 от 20 март 1981 г. Министерският съвет на Народна република България, оглавяван от Станко Тодоров одобрява площадка Белене за изграждане на втора атомна електроцентрала.

До 1987 г. е изготвен технически проект за изграждане на 4 блока с реактори ВВЕР-1000/V-320. През 1987 г. реално стартират строителни работи. С Наредба №3 от 24 ноември се уреждат организационните и техническите изисквания, изпълнението на които е необходимо условие за осигуряване безопасността на новата централа.

През 1988 г. с разпореждане №5 от 19 април се приема като предпланов документ "Програма за развитие на енергетиката до 1995 г. и в перспектива до 2005 г.". АЕЦ "Белене" е включена в списъка на основните енергийни обекти. Пусковият срок е определен - за Първи реактор - 1992 г., за Втори - 1994 г.

Изграждането на основните подобекти продължава до май 1990 г., когато строителните работи са прекратени, а

проектът е замразен с Решение №106 на Бюрото към Министерския съвет, оглавяван от Андрей Луканов,

за финансиране на разходите, които произтичат от това.

Месец по-късно постъпва предложение до Великото Народно събрание от народните представители на БСП от Великотърновско. В него изрично се настоява Великото Народно събрание да се съобрази с волята на над 30 000 граждани на Свищов и региона, които чрез подписка категорично се противопоставят на строежа на новата централа и да вземе окончателно решение по този въпрос.

На 28 август 1991 г. правителството на Димитър Попов приема решение за спиране на проекта основно поради липсата на финансиране и нарастващата обществена съпротива. Разпоредено е  Комитетът по енергетика да организира проучване с технико-икономическа обосновка за изграждане на парогазова централа на площадката, подготвяна за АЕЦ "Белене".

С протокол № 12 (т.14) от 06.02.1992 г. Министерският съвет потвърждава решението от предишната година и издава разпореждане да се подготви проект за използване на металния корпус на ядрения реактор, вече закупен от Чехословакия.

На 16.11.1993 г. парламентарната група на СДС внася в Народното събрание Проект за решение за приемане на

мораториум върху ядрената енергетика и строежа на ядрени съоръжения.

В мотивите е посочено, че ядрените реактори представляват огромен риск за сигурността на страната и Европа, като в същото време не решават по никакъв начин енергийните и екологични проблеми. Това решение е гласувано и прието.

Опитите за възобновяване на проекта се възстановяват през 1996 г., когато правителството на БСП с премиер Жан Виденов инициира технико-икономически анализ за довършване на АЕЦ "Белене". През 1997 г. тези идеи са категорично отхвърлени от служебния кабинет с премиер Стефан Софиянски (Протокол/12.05.1997), а като основен аргумент е посочена високата прогнозируема себестойност на електроенергията.

На 6 април 2002 г. на конгрес на НДСВ  в заключителното си слово премиерът Симеон Сакскобургготски заявява своята решителност да продължи изграждането на АЕЦ "Белене" с думите: "Този огромен проект ще обезпечи енергийната независимост на България през следващите няколко десетилетия".

Решение № 853 от 20 декември 2002 г. на

правителството на Сакскобургготски отменя решението от 1991 г. за замразяване на проекта.

Проектът за изграждане на АЕЦ Белене е пряко свързан със срока на експлоатация на реакторите в АЕЦ Козлодуй.

На 16 юни 1993 г. правителството на ДПС с премиер Любен Беров поема ангажимент да затвори четирите малки блока на АЕЦ Козлодуй до 1997 г., за което получава финансова помощ от 24 милиона екю. Договорът не се изпълнява, но парите са похарчени от правителството на Жан Виденов за други цели.

При встъпването в длъжност на кабинета на ОДС с министър-председател Иван Костов Европейската комисия поставя категорично условие да се изпълни договора, съгласно максимата pacta sunt servanda - "договорите трябва да се изпълняват". В писмо до еврокомисаря Ханс ван ден Брук Костов настоява I и II реактор да продължат работата си до 2005 г., а III и IV - до 2010-2012 г.

В отговор еврокомисарят категорично отхвърля тази идея и предлага да започнат нови преговори.

Разговорите приключват в края на ноември 1999 г., за да могат да започнат преговорите за присъединяване на България към ЕС. На 10 декември 1999 г. се достига до съгласие I и II блок да бъдат затворени в края на 2002 г., но искането за предсрочно закриване на III и IV блок e отхвърлено от правителството на Костов. Подписан е меморандум, в който сроковете са определени: за III реактор - не по-рано от 2008 г., а за IV - не по-рано от 2010 г.

За да оправдае възобновяването на проекта АЕЦ "Белене", през 2002 г., без да постави въпроса за обсъждане в Народното събрание,

Симеон Сакскобургготски взима решение да затвори предсрочно III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй",

в отстъпление от постигнатите от кабинета на Иван Костов договорености.

В края на 2002 г. е заведено дело от група народни представители във Върховния административен съд срещу решението на кабинета на НДСВ за закриване на двата реактора още през 2006 г. На 9 януари 2003 г. с решение № 164 тричленен състав на ВАС го обявява за невалидно и го отменя. Магистратите посочват, че актът е незаконосъобразен, защото при приемането му Министерският съвет е бил длъжен да се съобрази с решението на Народното събрание.

Тогава министрите Меглена Кунева, Соломон Паси и Милко Ковачев обжалват решението пред петчленен състав на ВАС. На 28 март 2003 г. с решение №3044 петчленният състав на ВАС окончателно потвърждава решението на тричленния състав и обявява решението на правителството за нелегитимно.

Въпреки това, правителството на Сакскобупгогтски затваря III и IV реактор на 31 декември 2006 г.

На 28 април 2004 г. на заседание на Министерски съвет е одобрен протокол № 17, където в т. 57 е отбелязан проект за решение, с който се дава съгласие за изграждане на нова ядрена централа на площадката в Белене и за предприемане на необходимите по-нататъшни действия в тази посока, но самото съдържание на решението не е оповестено.

През декември същата година НЕК избира Worley Parsons Europe Energy Services за архитект-инженер.

В следствие на

пълната секретност в поведението на правителството на Сакскобургготски около възобновяването на проекта,

парламентарната група на ОДС на 10 февруари 2005 г. предлага Проект на решение за създаването на временна анкетна комисия, която да проучи целесъобразността и законосъобразността на действията на Министерски съвет, свързани с изграждането на АЕЦ "Белене".

На 8 април 2005 г. с Решение № 259 Министерски съвет определя статут на АЕЦ „Белене" като обект с национално значение, а с Решение № 260 дава съгласие максималната инсталирана електрическа мощност на бъдещата централа да бъде 2000 MWe. През май НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа BBEP.

Получени са предложения от руски и чешки консорциуми. През октомври 2006 г., по време на управлението на тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев НЕК обявява, че е избрана руската компания "Атомстройекспорт".

Взето е решение да бъдат изградени два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW. Към това споразумение са подписани 14 анекса. Срокът за оценка на проекта от България е удължаван осем пъти и на практика проектът е замразен.

Решено е, че НЕК ще притежава 49% в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор. На 29 ноември 2006 г. е сключено и споразумение между НЕК и АСЕ, съгласно което в 12 месечен срок двете страни трябва да подпишат договор за доставка, инженеринг и строителство.

На 18 януари 2008 г. в присъствието на президентът Георги Първанов и руския президент Владимир Путин в София са подписани четири двустранни споразумения в областта на енергетиката, които

Първанов обявява за "голям шлем" за България.

Споразуменията са: за газопровода "Южен поток", за проектиране, доставка и изграждане на АЕЦ "Белене", за създаване на международна проектна компания за нефтопровода Бургас-Александруполис, за отработеното ядрено гориво.

През април 2008 г. НЕК избира френската банка BNP Pariba за структурираща банка за финансирането, която отпуска заем 250 милиона евро, но се оттегля от проекта през 2010 г.

В края на 2008 г. е подписано акционерно споразумение с германския производител на електроенергия RWE, който заявява участие 49% в проекта, но се отказа в края на 2009 г.,тъй като до 30.09.2009 г. НЕК не подписва окончателен договор с АСЕ за строителството и  не се стига до създаване на проектна компания.

През ноември 2010 г. премиерът Бойко Борисов заявява, че руската страна е подвела България.

Първоначално са заявили обща цена от 4 млрд. евро, а впоследствие са повишили цената до 6 млрд. и 200 млн. евро. През 2011 г. от държавната руска корпорация "Росатом" обявяват, че крайната цена се е повишила още и възлиза на 8 милиарда евро.

През 2010 г. британската банка Ейч Ес Би Си (HSBC) е наета да провери цената на проекта и да проучи потенциалните пазари на електрическа енергия. Година и половина по-късно тя представя доклад, в който крайната цена на проекта е изчислена на 10 млрд. и 353 млн. евро, а цената на електроенергията, която бъдещата централа би произвеждала - 75 евро/МВч.

След като се оказва невъзможно да бъде намерен стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" правителството на ГЕРБ с Решение № 250 от 28 март 2012 г. отменя всички решения, взети от кабинета на НДСВ и прекратява проекта. Ден по-късно решението е подкрепено с акт на Народното събрание.

Няколко месеца по-късно

БСП започва масова кампания за произвеждане на референдум за АЕЦ "Белене".

Националният референдумът на 27 януари 2013 г. се проваля заради ниско участие.

Гласуват 1 405 463 гласоподаватели, представляващи 20, 22% от гражданите с избирателни права. За да бъде признат референдумът за валиден, се изисква в него да са участвала най-малко толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори, и повече от половината от тях да са отговорили с "да". С "да" отговарят 60% от гласувалите, но те са много по-малко от необходимите, за да бъде валиден референдумът

При активността над 20% обаче (тук над 20% са 22 стотни от процента), по закон, въпросът трябва да бъде разгледан отново от парламента в тримесечен срок.

Това се случи днес в Народното събрание.