Плевнелиев: Проектът за АЕЦ "Белене" може да бъде възроден

Българският президент Росен Плевнелиев заяви, че планираният референдум на 27 януари може да възроди българо-руския проект за строеж на нова ядрена централа в Белене, от който София се отказа през март.

"Ако над половината (от участниците в референдума) кажат "да", забраната за "Белене" от страна на парламента ще отпадне", заяви президентът среща с чуждестранни журналисти, цитиран от АФП.

За да бъде валиден резултатът от референдума, законът изисква равно или по-високо участие от последните парламентарни избори през юни 2009 г., когато гласуваха 4,35 милиона души или 70% от 6,2 милиона души, имащи право на глас, отбелязва агенцията.

Президентът Плевнелиев призна днес, че подобен процент на участие изглежда "малко вероятен". Но ако поне 20% от избирателите или 1,5 милиона души гласуват, и ако над половината дадат положителен отговор, "парламентът ще бъде длъжен да разгледа въпроса" съгласно закона в срок от три месеца, посочи президентът.

Президентът Росен Плевнелиев постави под съмнение заключенията на предстоящия доклад на Европейската комисия за Македония,

страна-кандидат за членство в ЕС, в областта на регионалното сътрудничество. Докладът трябва да бъде представен в средата на декември на срещата на върха на ЕС.

"Той не отразява по адекватен начин ролята на Македония в регионалното сътрудничество", заяви президентът, който се е запознал с предварителната версия на документа.

"Подкрепяме категорично европейската перспектива на Македония, но нашата подкрепа не е безусловна", предупреди отново Плевнелиев.

Българският държавен глава смята, че в доклада си Брюксел ще подчертае, че отношенията между София и Скопие представляват "пример за добросъседство", с което той не е съгласен.

Плевнелиев изрази съжаление, че в Македония "продължава да се наблюдава по-националистическа реторика, дискриминационно отношение към граждани, които се определят като българи и препятствия пред българските бизнесмени". Президентът поиска "да спре антибългарската кампания в Македония".

АФП припомня, че на 31 ноември по време на среща с еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле президентът Плевнелиев заяви, че Македония още не е готова да стане член на ЕС.

"Властите в Скопие ще отключат перспективата за еврочленство не чрез пропаганда и маркетинг кампании, а чрез реални реформи и действия за добросъседство. Не отричаме европейската перспектива на Македония, помагаме им и ги подкрепяме, но те още не са готови", каза тогава той.

И препоръча на властите в Скопие да започнат да "прилагат европeйския подход към съседите, без провокации, без претенции и без манипулации".

От 2005 г. Македония разполага със статут на кандидат член в ЕС. Тя продължава да очаква дата за започване на преговорите за присъединяване, блокирани заради спора с Гърция за името й.

България беше първата страна, която призна Република Македония на 15 януари 1992 г. под това име след разпадането на бивша Югославия през 1991 г, припомня Франс прес.

Агенцията допълва, че според София исторически македонците са от български произход, а езикът им е диалект на българския, което Скопие пък отрича. От 1999 г. Македония спазва декларация за добросъседство с България. Така например страната негласно прекрати подкрепата си за политическото движение "ОМО Илинден".

Организацията, която се определя като представител на македонското малцинство в България, е смятана за сепаратистка от София, се казва в кореспонденцията на АФП.

Пред чуждестранните журналисти президентът Росен Плевнелиев заяви, че българо-турските отношения са модел в региона.

В отговор на въпрос на кореспондента на Анодалската агенция след посещението му в Анкара и Истанбул на 28 и 29 ноември, Плевнелиев заяви, че Турция и България нямат никакви проблеми.

Нашите две страни имат сериозни съвместни проекти, отбеляза Плевнелиев. "България и Турция имат значителен диалог помежду си. Визитите на високо равнище между двете страни са силен знак за този диалог, каза още той.