Европейският съвет се съгласи на пакт за растеж в размер на 120 млрд. евро

Европейските ръководители се споразумяха за пакт за растеж, разполагащ с фонд от 120 млрд. евро, който трябва да влезе в сила до края на годината.

Това обяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, цитиран от АФП и ИТАР-ТАСС.

"Постигнахме съгласие по известен брой точки",

заяви Ромпой на пресконференция в Брюксел, в края на първия ден от заседанието на Европейския съвет.

Той посочи конкретно пакта за растеж и заетост, за който "ние ще мобилизираме близо 120 млрд. евро за вземане на незабавни мерки за растеж".

Еврозоната желае да създаде до края на годината механизъм, който да позволи директно рекапитализиране на банките чрез своите спасителни фондове, при определени условия, заяви още Ван Ромпой, цитиран от Франс прес.

Когато това стане готово, Европейският стабилизационен механизъм ще има възможността директно да рекапитализира банките, каза той след продължило цялата нощ заседание на 17-те страни от еврозоната.

По думите на Ромпой тази краткосрочна мярка за финансово стабилизиране

представлява огромен пробив

Председателят на Европейския съвет заяви същи, че лидерите от еврозоната са се споразумели за създаването на общ европейски механизъм за мониторинг на банките, съобщи Асошиейтед прес.

Италия и Испания се "отказаха от всичките си възражения" срещу приемането на пакта за растеж и заетост на Европейския съюз. Това заяви люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер, председател на Еврогрупата, включваща 17-те страни-членки на еврозоната.

Испания и Италия се отказаха от своите резерви, каза той след многочасовите интензивни преговори, по време на които двете страни обвързаха подкрепата си за пакта с намаляването на техните разходи по заемите.

От своя страна италианският премиер Марио Монти приветства постигнатото споразумение за борба с дълговата криза, определяйки го като "много важна сделка за бъдещето на ЕС и еврозоната".

Това е двойно удовлетворение за Италия, подчерта той.

Европейските ръководители се събраха,

за да се опитат да постигнат напредък в областта на икономическата интеграция и спасят еврото,

а също и да се споразумеят за спешните мерки за подпомагане на най-закъсалите страни.

"Ще приемем важни мерки за растеж и работни места", заяви Ромпой, откривайки работата на държавните и правителствени ръководители на 27-те. Той подчерта, че европейците са "обезпокоени за днес и разтревожени за бъдещето".

При пристигането си в Брюксел френският президент Франсоа Оланд призова за "много бързи решения в подкрепа на страните с трудности на пазарите, макар те да са положили значителни усилия", като имаше предвид Испания и Италия.

Кризата получи ново развитие тази седмица, когато Испания и Кипър станаха четвъртата и петата страна от еврозоната, които поискаха финансова помощ след Гърция, Ирландия и Португалия.

"Италия, Испания, Гърция, Кипър и Португалия изпитват големи трудности. Ако не им помогнем, ще се получи ефектът на доминото в цяла Европа, трябва да вземем спешни мерки", предупреди белгийският премиер Елио ди Рупо.

"Трябва да разрешим проблема с поносимостта на задлъжнялостта, защото всичко е безполезно, ако сме неспособни да се самофинансираме" на пазарите, заяви испанският му колега Мариано Рахой.

Идеята е да бъде убедена германската канцлерка Ангела Меркел, начело на най-голямата икономика в еврозоната,

да приеме краткосрочни решения, за да се намали натиска върху пазарите.

Сред предвижданите мерки е активирането на Помощния фонд на еврозоната, за може да изкупува държавен дълг. По този повод на ниво висши чиновници в Брюксел се водиха дискусии, според европейски дипломатически източници.

Друго решение, предложено от Италия, е да се даде на Помощния фонд банков лиценз, за да може да отпуска заеми на ЕЦБ. Берлин обаче отново се противопостави европейските помощни фондове да помагат пряко на банките да се рекапитализират, докато финансовият надзор остава на национално ниво.

Финландският премиер Ирки Катайнен предложи страните от еврозоната, които изпитват натиска на пазарите, да емитират осигурени облигации, главно за финансовите учреждения, за да се възползват от по-ниски лихви.

Тези въпроси по принцип трябваше да бъдат разгледани в петък по време на обяда само за ръководителите на еврозоната. Марио Монти обаче ще трябва много да се потруди, за да убеди неотстъпчивата Германия.

Г-жа Меркел "е много твърда" и иска "нови правила за страните, които биха използвали помощните механизми",

отбеляза европейски дипломатически източник. Според друг източник, Германия блокира по две причини: тя смята, че нищо няма да бъде достатъчно, за да бъдат успокоени пазарите и държавите не се реформират под натиск".

Европейските ръководители разглеждат и предложенията на Херман ван Ромпой за задълбочаване на валутния и бюджетен съюз, като се започне с очертаването на контурите на банков съюз със засилен надзор. Този проект ще отнеме няколко години.

Сегашната среща на върха е 19-та от началото на гръцката криза. "Хората са обезсърчени като виждат, че продължава да има срещи на върха, но се взимат твърде малко решения", заяви британският премиер Дейвид Камерън. "Страните от еврозоната трябва да вземат трудни решения и ние трябва да ги окуражим да вървят напред", добави той.

Преди срещата, в писмо, връчено днес на колегите му от ЕС, новият гръцки премиер Андонис Самарас обеща да ускори реформите, за които настояват гръцките кредитори, на първо място приватизациите.

"Ще ускоря приложението на програмата, поставяйки акцента върху графика на приватизациите", обещава той в писмото, предадено от гръцкия президент Каролос Папуляс, който го замества Брюксел.

В замяна той настоява "за поредица промени" в програмата, "за да се контролира безпрецедентната безработица в Гърция и да се спре опустошителната рецесия, в която се намира страната от пет години".

"Тези промени ще бъдат също така необходими за постигане на целите на програмата", уверява Самарас.