ИАГ: Като ги хванем, бракониерите почват да звънят на кого ли не

Б�г �гария продължава да е сред предпочитаните дестинации за ловен туризъм в Европа, твърдят от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).

През 2011 г. по линия на организирания ловен туризъм у нас са ловували 3779 ловци.

Сред най-предпочитаните е груповият лов на дива свиня.

За да упражнят своето хоби, през 2010 г. 3992 ловци от чужбина са посетили страната ни, сочат данните на агенцията.

Основна част от чужденците, ловували на едър дивеч, са от Германия, Испания, Италия и Франция.

Към дребния дивеч предпочитания са имали ловци предимно от Италия, Гърция, Испания и Франция.

България е страна с традиции в отстрела на трофейни екземпляри и голяма част от любителите на лова идват именно с тази цел, коментира за БТА инж. Юлиан Русев, началник на отдел "Лов и опазване на дивеча" в ИАГ.

По думите му от едрия дивеч освен дивата свиня предпочитани видове са благородният елен, муфлонът, сърната и еленът лопатар.

Сред останалите предизвикателства за ловците са

мечката и дивата коза, които са защитени видове и трябва се ловуват при спазване на процедурите, предвидени в Закона за биологичното разнообразие.

Що се отнася до дребния дивеч, интерес предизвикват по-специално бекасът, гургулицата, пъдпъдъкът, фазанът и яребицата.

Според инж. Русев страната ни запазва стабилни позиции в ловния туризъм въпреки икономическата криза и има увеличение на постъпленията.

Приходите от организирания ловен туризъм за 2011 г. са над 2 773 129 евро, което е с 30% повече спрямо 2010 г.

Тези данни са до 31 декември 2011 г. и обхващат информация, подадена от Държавните ловни и горски стопанства и ловните сдружения, уточниха от агенцията. Същевременно приходите от глоби за изминалата година са 100 хил. лева.

С влезлия в сила нов Закон за горите през 2011 г. се извърши структурна реформа в горския сектор, припомня инж. Русев.

Попитан за проблемите с бракониерството,

които напоследък приковаха вниманието на обществеността и с изключителната си жестокост и размери, експертът коментира, че след създаването на публично-частното партньорство и въведените промени в Закона за лова и опазването на дивеча през последните три години за стопанисване и ползване се отдадоха 112 дивечовъдни участъка.

Там бракониерството е намалено до около 8 на сто от цялата ловно-стопанска територия на страната. В 28-те държавни ловни стопанства то също е сведено до минимум и е около 6 на сто.

По съвсем различен начин, по думите му, стои този проблем в държавните горски стопанства, където дивечът е отдаден за стопанисване от ловните сдружения. Там делът на бракониерството е 85% от ловно-стопанската територия на страната и продължава да е страхотен бич, коментира инж. Русев.

Като особено драстичен случай той определя случилото се на територията на държавното дивечовъдно стопанство "Паламара". Само през последния един месец там един ловец остави труповете на четири кошути, четири диви свине, три от които бременни майки, един 3-годишен благороден и един приплод.

Убиецът е варненският бизнесмен Ваньо Павлов Иванов

Жестокият бракониер от "Пармара" бе заловен благодарение на намесата на шуменската и варненската полиция, но неговите деяния не са единствени, коментира инж. Русев.

По четирите образувани досъдебни производства за бракониерство разследващите са установили, че е действано по идентичен начин. Животните са били блъскани с автомобил, след като са умъртвени, после са връзвани и влачени до най-близкото високо място, където е започвало дрането.

Според неофициални източници, бракониерът продавал дивечовото месо на ресторанти във Варна. Цената на еленското достигала 30 лв. за килограм.

На Ваньо Иванов са повдигнати обвинения по член 237 от Наказателния кодекс. Наказанията по него, обаче, са символични - до една година затвор или най-вероятно глоба от 100 до 300 лв.

За да противодейства на бракониерството, ИАГ е засилила действията си. През изминалата година са извършени над 2000 проверки, съставени са над 500 акта и наказателни постановления, от които обаче само 55 са влезли в сила.

Когато ги заловим, започват да звънят на кого ли не,

обяснява ситуацията инж. Русев. Запитан повече помага или пречи ловното лоби в парламента за решаване на проблемите, след дълго мълчание той отговаря - и от двете по малко.