Просто като фасул: Парите следват детето, а не издръжката на училищата

Проектът на нов закон за училищното образование бе представен тази седмица и предизвика вълна от коментари, се отбелязва в коментар на Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

В проектозакона са залегнали много текстове, които заслужават внимание, но една конкретна част намери място във водещите заглавия и предизвика полемика.

Става дума, разбира се, за финансирането на образованието и по-специално на частните училища и детски градини.

Тези разпоредби изправиха косите на левите "интелектуалци" и отприщиха нова вълна от антикапиталистически словоизлияния.

Единственият въпрос на който трябва да си отговорим в случая, е какво финансира държавата – образованието на децата или издръжката на училищата?

Това е дилемата. Не усложнявайте този въпрос, а просто си отговорете на него.

Кое е водещото или изначалното – образованието на учениците или издръжката на училищата?

Вече сте си отговорили, ето го и следващият въпрос – финансирането, тоест парите, трябва да следват ученика или издръжкатана училищата?

Сигурно ви прави впечатление, че в тези въпроси никъде не се споменава за държавни, общински или частни училища.

Противопоставянето на трите от гледна точка на принципа "парите следват ученика" е безсмислено и изцяло изкуствено създадено.

Въпросите за собствеността и кой какъв стопанин е, просто нямат място тук.

Те са част от друг дебат, докато тук дилемата е ученик срещу издръжка.

Изключително интересна е и "пазарната" аргументация на левите "интелектуалци" по темата.

Наред с всичко останало, се прокрадва и чисто пазарна диалектика – защо да се субсидират частни субекти, ще се изкриви пазара, държавата не бива да се меси и т.н.

Парадоксално, в случая аргументите срещу държавната намеса в икономиката (и въобще в живота ни) се използват от най-големите противници на капитализма и индивидуалната свобода. По всичко личи, че демагогията наистина няма граници.

Но да се върнем отново към темата. Проектозаконът за училищното образование разписва следния принцип – в държавния бюджет ще се отделят средства за отглеждането, възпитанието и обучението на децата и учениците, като в зависимост от избора на детето (тоест родителите му) тези средства ще се насочат към съответното училище.

Няма деление на държавни, общински и частни училища.

С други думи, държавата отново финансира образованието, но родителите имат избор и училищата могат да се конкурират помежду си.

Именно тази идея е многократно предлагана от ИПИ.

Ето, например, същите принципи, предложени от ИПИ още през 2005 г. – "Образованието и изборът, който трябва да направим".

Да, сега не се говори точно за ваучери, но така разписан единният разходен стандарт ще работи по същият начин.