"Ню Йорк таймс": Какъв Ирак оставяме

Днес Съединените щати предадоха на иракчаните последната от 505-те военни бази, с които разполагаха в страната.

Събитието става ден след церемонията в Багдад, която отбеляза края на спорното американско военно присъствие в Ирак, продължило девет години, предаде АФП.

Представител на иракския премиер и американски полковник подписаха съответните документи в една от залите в базата, наричана "Имам Али" от иракчаните и "Кемп Адер" от американците.

Предаването на базата бележи символично края на американското военно присъствие, макар че войниците ще се изтеглят окончателно до края на годината. В момента в Ирак са разположени 4000 американски военни, докато през 2007 г. те наброяваха 170 хил.

От своя страна НАТО организира утре в Багдад церемония по изтеглянето на тренировъчната си мисия от Ирак. В понеделник генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обяви прекратяване на дейността на мисията, след като Ирак отказа да предостави имунитет на членовете на алианса. Мисията на НАТО обучи над 5000 войници и 10 хил. полицаи и предостави военно оборудване на стойност над 115 млн. евро, по данни на алианса.

По този повод в. "Ню Йорк таймс" пише, че след близо девет години, около 4500 убити американци и един трилион долара приключва най-амбициозната и кръвопролитна военна кампания на САЩ след Виетнамската война.

С напускането си американските сили

оставят страната политически нестабилна,

все по-изменчива и подложена на риска да затъне в сектантски борби, които през 2006 г. и 2007 г. отнеха живота на хиляди хора. Шиитското ислямско правителство вещае лошо бъдеще за Ирак. За зла беда то е пряк продукт на неправилната концепция на Америка за Ирак след нахлуването през 2003 г. - да се постави акцента върху пропорционалното представителство на вероизповеданията вместо национално единство и умерения ислям, пише нюйоркският вестник.

През 90-те години

Вашингтон си представяше "следсаддамовия Ирак" като федерация на араби и кюрди.

По онова време кюрдите се бяха съсредоточили върху своята автономия; шиитските ислямисти отхвърлиха федерализма южно от Кюрдистан; мнозина други шиити категорични отхвърлиха също иранския модел на управление поради опасения, че той може да отблъсне секуларистите и сунитското малцинство.

През 2002 г. обаче, когато администрацията на Буш се готвеше за войната, настъпи коренна промяна в американската концепция, припомня "Ню Йорк таймс". На конференция с иракски опозиционери в емиграция американците обявиха, че новите политически институции трябва да отразяват пропорционално етническо-сектантското разделение, тоест първоначалната схема да се подраздели на квоти за шиити и сунити. И през юли 2003 г. иракският управляващ съвет от арабско-кюрдски бе трансформиран в сунитско-шиитско-кюрдски триъгълник. И арабите които възприемаха себе си като иракчани

внезапно се превърнаха в аномалия.

След сектантското насилие през 2006 г. и 2007 г. иракчаните преоткриха национализма.

Активирането на американските войски и критиките на националистите към подготвяната конституция създадоха благоприятна среда за Нури ал Малики да израсне като лидер, който вдъхваше респект сред редиците на сектантите, припомня вестникът.

Но през май 2009 г., когато Барак Обама вече беше в Белия дом, шиитските ислямисти, които бяха маргинализирани от Малики, се прегрупираха в Техеран с цел да създадат чисто шиитски сектантски алианс, който да задълбочи т. нар. дебаасификация и в крайна сметка да погълне Малики.

След лошото си представяне на парламентарните избори през 2010 г. Малики смени курса и възприе "паншиитска" платформа, за да се сдобие с втори премиерски мандат. Но

администрацията на Обама не успя да съзре промяната в Малики,

който е станал заложник на импулсите на проиранските ислямисти, докато повечето сунити и секуларисти в правителството са оставени на заден план.

Така че Ирак сега прилича повече на отчаяната и разделена страна от 2006 г., вместо оптимистичния Ирак от началото на 2009 г., завършва "Ню Йорк таймс".