Иран нямало да напада Турция

Иран е уверил Турция, че няма намерения да напада радара за ранно предупреждение на НАТО, който ще бъде разположен в Турция.

Такава заплаха беше оправена от командващия аерокосмическото подразделение на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция генерал Амир Али Хаджизаде в събота. Той заяви, че Иран ще нападне противоракетния щит на НАТО в Турция, ако САЩ или Израел атакуват Ислямската република.

В разговор с турския си колега Ахмет Давутоглу обаче иранският външен министър Али Акбар Салехи подчертал, че

тези заплахи не отразяват официалната политика на Ислямската република.

Двамата са разговаряли в кулоарите на срещата на външните министри на Организацията ислямска конференция (ОИК) в саудитския град Джеда на 30 ноември.

Анкара се съгласи през септември да приеме радара от системата за противоракетна отбрана на НАТО, която е способна да парира заплахи от балистични ракети от Иран. Турция настоява, че щитът не е насочен срещу конкретна държава, но Техеран тввърди, че радарът е предназначен да защитава Израел от ирански ракетни нападения, в случай на война с еврейската държава.

Планирано е радарът да бъде разположен в турския град Кюреджик в окръг Малатия.

Междувременно вчера

Сенатът на САЩ одобри единодушно нови санкции срещу Централната банка на Иран

заради ядрената програма на страната, съобщи АП.

Марката бе приета със 100 гласа "за" и нито един против под формата на поправка към законопроекта за разходите за отбрана за фискалната 2012 г., въпреки опасенията на Белия дом, че може да доведе до покачване на цените на петрола.

Поправката позволява на президента Барак Обама да замрази авоарите на всяка чуждестранна финансови институция, контактуваща с иранската Централна банка в петролния сектор. Тези институции няма да могат да оперират в САЩ.

Мярката ще се прилага спрямо чуждестранни банки само заради транзакции, свързани с продажба или покупка на петрол. Президентът обаче ще има право да отмени санкциите, в случай че националната сигурност го налага, или по хуманитарни причини. Предвижда се също шестмесечен гратисен период, за да има време петролният пазар да се адаптира.

Норвегия пък отново отвори посолството си в Техеран, което бе затворено от съображения за сигурност след нападението срещу британската дипломатическа мисия, съобщи АФП.

Иранските власти вчера забраниха на чуждестранните медии да отразяват каквито и да било събрания пред британските дипломатически обекти в Техеран. След масовите антиправителствени демонстрации през 2009 г. Иран забрани на чуждестранните журналисти да отразяват опозиционните протести, но за първи път Техеран не ги допуска и до проправителствените прояви, отбелязва АП. Нападението тази седмица бе предшествано от разрешен от властите протестен митинг срещу британската подкрепа за нови санкции срещу Иран.