ЕС затяга икономическите санкции срещу Сирия и Иран

Министрите на външните работи на страните от ЕС решиха да затегнат икономическите санкции срещу Сирия и Иран.

Това е втората серия от санкции срещу Дамаск и този път техен обект са секторът на финансите, на добива на петрол и на природен газ, отбелязва АФП.

В списъка на физическите и юридическите лица, подлежащи на наказателните мерки, са добавени още 11 фирми и 12 лица. Те няма да имат право на европейски визи, а авоарите им в банки в ЕС се замразяват. Списъкът с имената ще бъде оповестен до петък, отбелязва Ройтерс. Смята се, че

сред тях ще е сирийската държавна петролна компания "Дженеръл петролиъм корпорейшън".

Мерките предвиждат и забрана за износ към Сирия на оборудване за петролната и газовата промишленост или на софтуерни продукти, позволяващи да се следят интернет и телефонните разговори.

Освен това се забранява и отпускането на кредити при изгодни лихвени проценти, спират се помощите и гаранциите за износ към Сирия, предоставени на европейски компании, както и търгуването със сирийски държавни облигации.

"Целта на мярката е да се прекъсне достъпът до финансирането на режима",

подчерта европейски източник, цитиран от АФП.

В отговор Сирия замрази участието си в Средиземноморския съюз.

Съюзът, инициатива на френския президент Никола Саркози, беше създаден през 2008 г., за да засили сътрудничеството между Европа, Близкия Изток и Северна Африка. В него влизат 43 страни, сред които държавите от ЕС, Турция, Израел и арабските средиземноморски страни.

Според Дамаск мерките на ЕС са "явно нарушение на суверенитета и намеса в сирийските вътрешни дела".

Засилването на напрежението и натискът на Запада подкопават шансовете Иран да започне за сътрудничи, за да докаже, че не прави ядрени оръжия, коментира Александър Лукашевич - говорител на руското външно министерство, цитиран от Ройтерс и ИТАР-ТАСС. "Категорично сме против навиването на спиралата на напрежението и конфронтацията по въпросите, свързани с Иран. Смятаме, че тази линия вещае най-тежки последици", каза той.

Междувременно

ЕС замразява авоарите на нови 180 ирански компании и ирански физически лица,

предаде АФП. Външните министри обаче не успяха да стигнат до съгласие за ембарго върху иранския петрол, съобщи АП.

Санкциите бяха наложени на Иран заради будещата полемика иранска ядрена програма. Масло в огъня наля и атаката срещу британското посолство в Техеран, която иранските власти не успяха да предотвратят. Полицията първоначално обяви, че арестува демонстрантите, нахлули в дипломатическия комплекс, но днес освободи 11-те задържани.

Няколко страни се обявиха за петролно ембарго с аргумента, че то ще намали парите, използвани от Иран за разработване на ядрени оръжия. Френският външен министър Ален Жупе съобщи, че

Гърция, която разчита на внос на ирански петрол, се противопоставила.

Министрите на външните работи на ЕС все пак се споразумяха да работят за по-силни допълнителни санкции, които да визират определени сектори в Иран, в това число енергийния, посочи европейски дипломат. Те най-вероятно ще засегнат и транспортния и финансовия сектор на страната, допълва АФП.

Досега ЕС замрази авоарите на стотици ирански фирми и прилага от юли 2010 г. забрана за нови инвестиции в петролния и газовия сектор.

В глобален план иранската ядрена програма вече стана причина за приемането на четири резолюции със санкции на ООН от 2007 г. насам. Към тях трябва да се добавят и санкциите, приети поотделно от западните държави, които са още по-строги.

На фона на тези санкции европейският дипломат номер едно Катрин Аштън поднови офертата си към Техеран за преговори по ядрената му програма във формат пет плюс едно (петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия). Аштън посочи, че все още очаква отговор на офертата.