Подводницата "Слава" става музей

Последната българска подводница "Слава" ще стане музей, след като днес бе официално изведена от състава на Военноморските сили.

Във Военноморската база във Варна се състоя тържествен ритуал по спускането на военноморския флаг на подводницата.

Командирът на дивизион подводни операции капитан първи ранг Камен Кукуров предаде националния флаг и гюйса (носово знаменце) на подводницата на директора на Военноморския музей за съхранението му в експозицията на музея.

Кап. Кукуров посочи, че корабът не е просто тонове метал, а е бил дом на всички подводничари и ги е научил на мъжество, гордост и чест.

"Слава", която е произведена през 1960 г. в бившия Съветски съюз, влиза в състава на българския военен флот през 1985 г. Тогава военноморските ни сили разполагат с четири подводници.

Последното плаване на "Слава" е осъществено в края на миналата година. Сега членовете на екипажа й са преназначени и служат на други кораби от военния флот.

Военни разказаха, че тя, както и бракуваната преди години подводница "Надежда", никога не са били прихващани от НАТО-вски кораби по време на учения.

Началото на подводното плаване в историята ни е през 1915 г. С намесата на България в Първата световна война германският подводен флот в Черно море започва активна дейност и край българските брегове. На 15 октомври 1915 г., ден след голяма руска бомбардировка на Варна, български екипаж започва практика на германските подводни лодки, базирани във Варна.

След преговори с германското флотско командване било решено България да купи една германска подводница UB-1-8. Тържественото вдигане на българския военноморски флаг над нея било на 25 май 1916 г.

Според официалния германски военноморски справочник за 1916 г., в света тогава има само 10 държави, които притежават подводници. България е сред тях, наред с Великобритания, Франция, Италия, Германия, Япония, Русия, Гърция, Турция и Румъния.

В периода от септември 1916 до септември 1917 г. екипажът на "Подводник 18" е извършил седем бойни похода в северна посока, в това число и в румънски води, и два в южна посока - пред Бургас и Созопол, във връзка с очаквани руски нападения.

Парижкият мирен договор (1947), както и Ньойският (1919), забранява на България да има подводници.

Вероятно поради изострените отношения на България с Турция, Гърция и Югославия, през март 1948 г. е взето решение за тайно развитие на ударните сили (подводници и торпедни катери) на нашия флот.

На 13 април 1948 г. бъдещите катерници и подводничари поемат към Одеса на борда на съветския товарен кораб "Белороссия". Група "Б" - бъдещите екипажи на подводниците, е съставена от 120 офицери, старшини и матроси.

Първите плавания на българските екипажи започват в края на октомври 1948 г. През 1953 г. начело на командването на дивизиона застава к-н л-т Матей Матев, който довършва подготовката и през 1954 г. организира пребазирането на подводниците във Варна.

На 18 август 1954 г. М-202, М-203 и М-204 са приети официално в състава на българския флот с бордови номера 41, 42 и 43. Подводниците клас "М" от съветската ХV серия служат до към 1956 г., след което № 41 и 42 са върнати в Севастопол и по-късно нарязани за старо желязо. Същото (според спомени на ветерани) става и с № 43 у нас.

Следващите две подводници от проект 613 са със значително по-големи възможности както в техническо, така и в тактическо отношение. Получават имената "Победа" и "Слава" , а първите техни командири са к-н л-т Иван Фиданчев (бъдещ контраадмирал) и к-н л-т Тодор Георгиев.

През 1972 г. подводниците са заменени с две по-съвременни.