Страните, които още подкрепят Кадафи

Преследван е отвсякъде, за главата му е обявена награда, а режимът му агонизира. Муамар Кадафи обаче все още не е напълно изолиран на международната сцена.

Откакто бунтовниците превзеха на 21 август Триполи, предложенията на различни страни да приемат либийския лидер и семейството му се увеличиха. Все още има много държави, които осъждат намесата на НАТО в Либия и далеч не всички национални ръководители са признали легитимността на политическия орган на либийските бунтовници – Преходния национален съвет (ПНС).

В момент, когато ООН призовава Кадафи да се оттегли от властта, кои режими все още подкрепят бившия "Водач на либийската революция", открито или по-дискретно?

От самото начало на конфликта ясно се чуват два гласа,

различаващи се от мнозинството - тези на президентите на Венецуела и Никарагуа Уго Чавес и Даниел Ортега, подкрепени от бившия кубински президент Фидел Кастро.

Тримата дружно осъждат "фашистката война", водена от НАТО срещу Либия, и призовават Кадафи да се съпротивява на "имперската агресия". Границите им впрочем са широко отворени за либийския лидер, ако той реши да замине в изгнание.

В тези страни обаче става дума не толкова за реална подкрепа за Триполи, а по-скоро за идеологическа близост.

Венецуела и Никарагуа приемат либийския конфликт най-вече като възможност да критикуват водената от САЩ политика и интервенционизма на Запада.

Непоклатимата подкрепа за Кадафи всъщност трябва да се търси на африканския континент.

Там никой държавен глава не е заел открито позиция в подкрепа на полковника, освен зимбабвийския диктатор Робърт Мугабе. Континентът обаче, основно чрез Африканския съюз, се запъна, когато стана дума за намеса в Либия.

Африканските лидери никога не са осъждали категорично действията на либийския лидер, затова пък остро разкритикуваха операциите на НАТО. Впрочем само две страни - Сенегал и Гамбия - признаха ПНС още в самото начало, други двадесетина ги последваха със закъснение, а около 30 страни, както и Африканският съюз, още не са признали съвета.

Освен това Южна Африка, която има голямо влияние в Африканския съюз, спъва деблокирането на замразените с резолюция на ООН либийски авоари. Официално тази изчаквателна политика на африканските държави има за цел да не се дестабилизира Либия и де факто региона. Африканският съюз също така се опасява, че в страната може да избухне гражданска война, както стана в Ирак.

Неофициално обаче причините са основно икономически, тъй като

африканските страни са получили значително финансиране от Кадафи.

На континента има безброй хотели, земеделски проекти, културни центрове, училища и телекомуникационни компании, финансирани през последните 40 години от Либийската джамахирия с милиони петродолари.

"Много лидери са задължени на Кадафи, още повече, че много проекти за развитие още са в процес на изпълнение и има риск да бъдат спрени. Освен това Либия е помагала за закърпването на бюджетни преразходи на някои от по-нестабилните страни като Чад, Буркина Фасо, Нигер, Мали и Централноафриканската република, с което им гарантира запазването на администрацията им", посочва Саид Хаддад от френския Институт за изследване и проучване на арабския и мюсюлманския свят и експерт по Либия. Финансовата помощ за страните южно от Сахара обаче се практикуваше и във военнополитически план.

"Благодарение на петролното си богатство Кадафи въоръжи бунтовници и създаде режими като тези на Робърт Мугабе, Блез Компаоре или Чарлз Тейлър. И до ден-днешен той остава много популярен сред африканските държавни глави, особено в Република Конго, Екваториална Гвинея и Зимбабве", уточнява Фредерик Льожал, главен редактор на посветената на Африка публикация "Писмо на континента".

Либийското влияние е осезаемо и в Южна Африка. Полковникът е бил един от първите големи поддръжници на групите за борба с апартейда през 80-те години и конкретно на управляващата днес партия Африкански национален конгрес на Нелсън Мандела.

"Южноафриканските президенти, включително сегашният Джейкъб Зума смятат, че Южна Африка има исторически дълг към Либия, който много трудно може да се пренебрегне", уверява Рийд Броди, говорител на правозащитната организация "Хюман райтс уоч" (HRW.org) в Брюксел.

Така че

всички в Африка са се възползвали от щедростта на полковника,

включително Африканският съюз, за чието учредяване през 2002 г. той допринесе и който след това значително финансира, поемайки до една четвърт от общия размер на вноските в бюджета на организацията.

"Досега Кадафи беше най-големият донор на Африканския съюз. Падането му тревожи африканските лидери, които не знаят как ще функционира организацията, нито как ще плащат на чиновниците в Адис Абеба", казва Кадер Абдеррахим, експерт по Либия във френския Институт за международни и стратегически отношения и преподавател в Калифорнийския университет.

Муамар Кадафи е важен фактор за африканските си колеги и по дипломатически и геополитически съображения. Защото от самото начало полковникът стана

радетел на панафриканизма,

 с което очарова държавните глави, мечтаещи да създадат Съединени африкански щати.

"Либия разпространи влиянието си, водейки много активна африканска дипломация, състояща се в решаване на конфликти и насърчаване на единството на континента", обяснява Саид Хаддад.

"Африканските държави са силно разтревожени от един имперски Запад, който би решил, че може да се меси, когато пожелае. За тях е много важен въпросът за чуждата ненамеса, който е вписан в устава на Африканския съюз. Тези страни освен това се боят от създаването на прецедент", посочва Кадер Абдеррахим. Понеже на този континент има дълъг списък от държави, които са на "ви" с правата на човека...