Ако либийските бунтовници победят, ще могат ли да управляват?

Триполи въстана и най-неясно сега е не дали режимът на Муамар Кадафи ще оцелее, а дали бунтовниците могат да предотвратят изпадането на Либия в хаос, след като той си отиде, коментира Ройтерс.

Ако приемем, че Кадафи наистина падне, бунтовниците ще трябва бързо да запълнят управленския вакуум. Но с какво разполагат те?

Основната бунтовническа група, базирана в Бенгази, се състои от дезертирали бивши министри и дългогодишни видни опозиционери, представляващи най-различни политически позиции, включително арабски националисти, ислямисти, секуларисти, социалисти и бизнесмени.

Техните военни сили са кърпеж от въоръжени групи, бивши войници и наемни милиции, включително самозвани квартални банди и бивши членове на ислямистка партизанска групировка, унищожена от Кадафи през 90-те години на миналия век.

Предизвикателствата, пред които са изправени, ще са гигантски. Икономиката е в смут, комуникациите са разрушени, държавните услуги не функционират, а тежко въоръжените групировки вероятно ще продължат свободно да съществуват.

Освен това главното бунтовническо ръководство разполага със скромен управленски опит. Разкъсван от партизанщина, Преходният национален съвет (ПНС) се бореше да донесе сигурност на районите, които контролира. Но някои бунтовнически групировки в други части на страната не искат да имат нищо общо със съвета.

Необходимост от "бащински фигури"

Нещо, което би било от полза, е бърза победа в Триполи. Това вероятно би подобрило политическата обстановка в бунтовническите редици, повишавайки шанса за гладък преход към епохата "след Кадафи", смятат анализатори. Според тях би било полезно също в управлението да бъдат включени старейшини от цяла Либия, както и живеещи в изгнание, които да играят ролята на бащи на нацията.

Тяхната задача ще е да избегнат вакуума и да осигурят на либийците сплотяващ елемент.

Има ли готовност?

С месеци ПНС празработваше план за времето след Кадафи, предвиждащ установяване на конституционна власт и избори под надзора на ООН.

В Дубай пък е заработил 70-членен Екип за сталибизиране на Либия. Неговата цел е да ръководи следвоенния преход, включително сферите на сигурността, здравеопазването, образованието и инфраструктурата. Твърди се, че екипът е подсигурил доставките на гориво след освобождението. Властите след падането на Кадафи ще съблюдават законността и няма да създават революционни съдилища.

Западни дипломати отбелязаха, че плановете звучат обещаващо, макар че много неща остават несигурни.

Проблемите обаче вече се виждат. Признак за разногласия сред бунтовниците се появи на 28 юли, когато беше убит военният командир на бунтовниците Абдел Фатах Юнис, след като бе задържан за разпит от своите. Опозиционни водачи свързаха убийството с предани на Кадафи елементи, но започнаха да се ширят и предположения, че отговорни за смъртта му са негови съперници в лагера на опозицията.

Възникнаха съмнения в лоялността му и въпроси доколко той - от некомпетентност или преднамерено - е отговорен за жалките постижения на бунта в източната част на страната.

Опозиционният активист и журналист Ашур Шамис, който живее във Великобритания, казва, че причина за споровете е липсата на военен напредък на изток. Настъплението към Триполи означава, че тези проблеми сега избледняват. Независимо дали е готов или не, ПНС вероятно ще е основният играч, допълва той.

Малки, намиращи се в изгнание опозиционни групи като Демократическата партия може да се ползват с подкрепата на западните столици, но е малко вероятно те да изиграят особено важна роля. Партията отстояваше позицията, че Либия известно време трябва да бъде управлявана от ООН, но според дипломати тази идея съдържа два недостатъка: либийците не желаят да ги управляват чужденци, а чужденците не искат да управляват Либия.

Междувременно Европейският съюз също активно прави планове за Либия без Кадафи.

Работим по планове за времето след Кадафи, предвиждаме различни сценарии, които сме разработили за оказване на помощ на Либия след падането на Кадафи, заяви Майкъл Ман, говорител на върховния представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън.

ЕС призова бунтовниците да действат отговорно и да пазят цивилните при настъплението си в Триполи.

Първото и най-важно нещо е да се гарантира запазването на гражданския ред, да има храна, вода и електричество - всичко, от което се нуждаят хората в ежедневието си, заяви пред телевизия Би Би Си британският парламентарен заместник-държавен секретар в министерството на външните работи Алистър Бърт.

Дезертьорство в службите за сигурност?

Кадафи все още държи някои козове. Каналите за комуникации на неговите военни може и да са разрушени в страната, но ще бъдат най-запазени в столицата, а се смята че той има и много шпиони в града. Ако приемем, че Кадафи още е в Триполи, то все още има места, където да отиде, като родният му град Сирт на крайбрежието или Себха във вътрешността на страната. За страничните наблюдатели обаче един от най-красноречивите показатели за рухването на режима е масовото дезертиране на верни на Кадафи.

Кой се крие зад либийските бунтовници?

Над 30 страни вече са признали съвета като легитимната власт в Либия. Защо обаче тези страни гласуват доверие на ПНС и за кого всъщност става дума?, пита френският в. "Фигаро".

ПНС е създаден в Бенгази на 27 февруари, през дните след избухването на народното въстание срещу режима на полковник Кадафи. От началото на март този орган се представя като "комитет за управление на кризи"; в момента го оглавява Мустафа Абдел Джалил, бивш министър на правосъдието от екипа на либийския ръководител.

Все още малко се знае за членовете му - към 40 души, подбирани на теория заради опита им и въз основа на географското разпределение. От съображения за сигурност досега са огласени имената само на 13 от тях - предимно юристи, адвокати и университетски професори.

Знае се освен това, че ПНС включва не един бивш приближен на Кадафи - изменници от обкръжението му редовно попълват въстаническите редици.

При все че не познаваме всички членове на ПНС, знаем поне техните намерения, както сами ги представят: да установят в Либия демокрация и светска държава.

Срещу ПНС обаче се отправят нападки, включително отвътре, заради близките отношения с полковник Кадафи, поддържани някога от негови членове.