85% от населението се определят като българи

84,8% от хората, участвали в преброяването на населението на страната и декларирали етничестката си принадлежност, се определят като българи.  

Това показват окончателните данни от преброяването, проведено през февруари, които бяха оповестени от Националния статистически институт (НСИ).

Българската етническа група обхваща 5 664 624 души.

Турската етническа група е втора по численост - 588 318 души с дял от 8,8% от населението. Относителният им дял намалява с 0,6 процентни пункта в сравнение с 2001 г.

Ромският етнос е трети и наброява 325 343 души с относителен дял от 4,9%, или с 0,2 процентни пункта повече от 2001 г.

Лицата, които не се самоопределят етнически, са 53 391 - 0,8%.

Сред хората, посочили отговор "не се самоопределям" най-голям е делът на най-младите до 19 години - 51,7% от всички, които не се самоопределят.

Българският език е майчин за 85,2% от населението.

Към 1 февруари населението на България е 7 364 570 души

Числото се различава малко от предварителните данни на статистиката, публикувани през април, според които населението на страната е 7 351 234 души.

Между преброяванията през 2001 г. и през 2011 г. населението на страната е намаляло с 564 331 души при средногодишен темп на намаление 0,7%.

Две трети от намалението се дължи на отрицателния естествен прираст, а една трета - на външна миграция, която се оценява на 175 244 души.

Най-голямо по брой е населението на област София-град, в която живеят 1 291 591 или 17,5% от населението на страната.

Най-малка е област Видин с население 101 018 души.

Между двете преброявания се е увеличило само населението на областите София-град със 120 749 души или с 10,3% и Варна - с 13 061 души или с 2,8%.

Жените са 3 777 999, или 51,3%, мъжете са 3 586 571 души, или 48,7%

Това означава, че на 1000 мъже се падат 1053 жени. При преброяването през 2001 г. това съотношение е било същото.

През 2001 г. под 15-годишна възраст са били 15,3% от населението в страната. През 2011 г. техният дял намалява на 13,2%.

Незначително се увеличава делът на населението във възрастовата група 15-64 години. Спрямо 2001 г. този дял е нараснал с 0,4% и от 67,9% е достигнал 68,3%.

Най-голямо увеличение има в дела на населението над 65 години - от 16,8% през 2001 на 18,5% през 2011 г.

Най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в областите Видин 25,5%, Монтана и Габрово - по 24%, Ловеч - 23,3%, и Кюстендил - 22,8%.

Най-нисък е делът на възрастното население в областите Благоевград, Варна и София-град - 16%. В 13 области на страната населението на 65 и повече години е повече от 1/5.

Тоалетна вътре в жилището имат 74,1% от обитаваните жилища,

за 4,4% тоалетната е извън жилището, но в сградата, а за 20,5% е извън сградата. Без обособена тоалетна са 1% от обитаваните жилища.

Областите с най-голям дял на жилищата с тоалетна извън сградата са Монтана и Разград - съответно 41,8 и 39,6%. Тоалетна извън сградата се среща и в област София-град - в 2,3% от обитаваните жилища.

Без обособена тоалетна са 1,9% от обитаваните жилища в област Разград и по 1,6% в областите Перник и Сливен.

Баня имат 82,1% от обитаваните жилища. Делът на обитаваните жилища без изградена баня е най-висок в областите Търговище - 19,9%, Пазарджик - 17,2%, Видин и Сливен - по 17%.

Най-голям дял жилища с баня вътре в жилището се наблюдава в област София-град - 96,9%, и в областите Габрово, Русе и Смолян - около 90% от всички обитавани жилища.

Водопровод в жилището, но без канализация имат 0,3% от градските жилища. В селата най-голям е делът на канализацията, свързана с попивна яма - 48,9% от жилищата с водопровод вътре в жилището, и 52,5% от жилищата с водопровод извън жилището.

Жилищата без водопровод и без канализация са 1,7% от всички жилища в градовете и 6,8% от жилищата в селата.

Делът на неелектрифицираните е 0,02% от всички жилища. Това са примитивни жилища, които се намират в махали в труднодостъпни планински места.