Пътуване из призрачните градове на Либия

Йефрен, Гуалиш, Авения, Зауит Багул, Рияна... Списъкът с призрачните градове в Джебел Нефуза се удължава с разрастването на размириците в това плато до границата с Тунис, в Северозападна Либия.

Интересна гледка, която не може да бъде видяна никъде другаде в страната, воюваща повече от четири месеца. Тези населени места са обезлюдени набързо от жителите си, избягали заради огромния страх и от войските на Кадафи, и отбунтовниците.

Разходките из пустите улици в Авения създават

впечатлението, че сте в Помпей.

Петнадесетте хиляди жители на градчето, окъпано в слънчева светлина, са оставили всичко зад себе си.

Фризьорът не си е направил труда да измете косите, разпилени по покрития с плочки под в салона си. И гребените са още тук, пред огледалата, а двете черни кресла сякаш са готови за регулиране според ръста на следващия клиент.

Няколко улици по-надолу механикът е изоставил инструментите си, докато е работил с тях, наред с няколко резервни части. Мяркат се няколко примрели от жажда кучета и кокошки в окаяно състояние. Няма повей на вятъра, няма сянка, няма шум.

Гледката е съвсем различна в случайно посетените къщи -

всички са или опустошени, или разграбени.

Сред струпаните дюшеци, детските играчки и разхвърляните дрехи има изпочупени рамки, в които са стояли черно-белите снимки на прадедите. Плакатите на Кадафи са накъсани на хиляди парченца. На стената на една къща бунтовниците, настъпили победоносно, са изразили ненавистта си към диктатора, като гордо са изписали имената на своите градове - Налут, Йефрен, Зентен - сякаш за да дадат доказателство за съюза от Джебел Нефуза срещу "изменниците", останали верни на омразния полковник.

"Жителите на Авения никога няма да се върнат обратно", уверява ни нашият шофьор, който, като всеки жител на Зентен, признава, че ненавижда така наречените мишашия. Става въпрос за вековното неразбирателство между планинските племена. Дошло преди няколко века от пустинята, бедуинското племе мишашия пасяло козите си в Джебел Нефуза, после се установило недалеч от Зентен, в Авения. Жителите на планинското градче Зентен, притежаващи всички земи наоколо, гледали от високо тези пришълци, дошли да търсят парче земя.

Коварният либийски диктатор от бедуински произход се е стремял в продължение на 42 години да всява разделения между жителите на двата града, за да укрепва по-добре властта си, и подкрепял административно и финансово хората в Авения за сметка на тези от Зентен.

Гражданската война позволи

да бъдат разчистени сметките.

Мишашия, които приеха и подкрепиха войските на Кадафи, се присъединиха към тях.

Селските колиби срещу Авения, разположени зигзагообразно между маслиновите горички в Завит Багул, са също така пусти. Близо 5000-те представители на племето мишашия, които живеели там, се върнали обратно в пустинята на юг или се насочили към Тунис или Триполи. Където и да са намерили подслон, те без съмнение мечтаят да получат възмездие, ако войските на Кадафи успеят - което днес е малко вероятно - да ги върнат по домовете им.

В Йефрен, берберското градче, разположено на висок скалист връх източно от Джебел Нефуза,

връщането у дома е само въпрос на време.

Днес този град е населен само от стотина души, а до преди няколко месеца тук са живели около 20 - 30 хил. души.

Всички побегнали, когато войските на Кадафи, макар и след два неуспешни опита, завладели кварталите в центъра на града. Семействата намерили убежище в околните селища или в Тунис.

На 2 юни берберските бунтовници освободиха Йефрен. Но електроснабдяването все още не е напълно възстановено, а водата, бензинът и храната са доставяни в твърде оскъдно количество от Тунис.

"Ще посетим семействата си там и ще им кажем да почакат още малко, обяснява Камел, които съжалява, че ситуацията се подобрява толкова бавно. Патрули на бунтовниците сноват по пустите улици и наблюдават изоставените къщи.

Понякога жители на града се събират в една от сградите. Недалеч е открито представителство на местната организация на бунтовниците в Джебел Нефуза.

Пеша може да се стигне до болницата с петдесетина легла, която изобщо не е спирала да работи благодарение на своя генератор. Той не е пострадал от окупацията на силите на режима и в болницата все още са настанени десетина бойци, включително и трима войници на Кадафи. сВсе пак доктор Мохамед Абудиа се оплаква, че "онзи ден по време на операция два пъти спря токът".

Между Йефрен и Зентен е Рияна, разделена на два големи квартала, обитавани преди войната от около 20 хил. души. Това е друг пример за призрачен град в Джебел Нефуза. Положението тук е по-сложно, тъй като

населението се е разделило почти поравно между поддръжниците на Кадафи и на бунтовниците.

Единственият човек, който срещнахме този ден в Рияна, беше Абделасин Масаут. Той развява знамето на бунта и държи своя автомат "Калашников" на прага на дома си. Семейството му се е укрило в Ружбан.

"Тези, които подкрепяха Кадафи, се отправиха към Триполи - уверява беззъбия четиридесетгодишен мъж. - Но всички ще се върнат обратно", добавя той.

Всички ли? "Разбира се - отвръща той - всички, които са за свободна Либия".