- Отношението към пресата. Бихте ли ни казали каква е военната стратегия по отношение на пресата?
- Мнозина от военнокомандващите, участвали в "Пустинна буря", смятат, че пресата е основният виновник за загубената война във Виетнам. Че пресата с негативните си репортажи е подронвала оказваната в родината подкрепа за военните сили. Че ако пресата не е била виновник за загубата във Виетнам, е станала виновник да изчезне уважението към американските военни сили.
Общият подход към пресата по време на войната в Залива бе да се налагат ограничения, които много приличаха на ограниченията по време на войната в Корея и Втората световна война - в сравнение със свободата, която бе дадена на репортерите във Виетнам, когато излизаш и се качваш на хеликоптер и отиваш, където поискаш. Имаше ограничения. Ако се наложеше да имаш ескорт, трябваше да си подписал преди това споразумение, че няма да разкриваш определен вид информация.
По-секретните операции бяха напълно скрити от пресата. Достъпът до ключови фигури в операциите беше строго регламентиран. Имаше 1400 репортери в Саудитска Арабия. Броят им бе четири пъти повече, отколкото през най-интензивния период на войната във Виетнам.
Очевидно някои ограничения бяха необходими и някои усилия да се контролират появилите се отряди репортери бяха оправдани. Независимо от това мисля, че може да се поспори относно опитите да се ограничат репортажите по начини, които вероятно в крайна сметка не са били в полза на американското общество.
- Какво имате предвид?
- Смятам, че хората останаха с впечатлението, че това бе една безкръвна война. Че е била санитарно учение, в което никой в действителност не е пострадал, никой в действителност не е загинал. И аз смятам, че това е опасно. Мисля, че така по-лесно ще се тръгне на война следващия път. Това обезстойностява човешкото страдание, което войната винаги причинява. И че особено за една суперсила би трябвало винаги да е много, много трудно да дръпне спусъка. И всяко нещо, което прави дърпането на спусъка по-лесно (например схващането, че войната е всъщност една операция, в която никой не загива), е опасно.
- А какво е виждането на генерал Пауъл по отношение на пресата?
- Пауъл имаше по-задълбочено виждане относно репортерите и медиите като цяло. Той осъзнаваше, че медиите, първо, са много важна част от неговия арсенал. Той казваше на младите офицери преди войната, че щом си се погрижил за всички военни въпроси, след това трябва да помислиш и за телевизията, защото чрез телевизията може да спечелиш битката и да загубиш войната. Ето защо Пауъл осъзнаваше, че трябва редовно да подава информация на пресата. Че пресата се нуждае от информация. Той си даваше сметка и каква полза може да се извлече от телевизията за издигането на хора като Колин Пауъл в очите на обществото.
Пауъл се държеше много добре по телевизията, Шварцкопф се държи много добре по телевизията. Вместо да пречи на телевизията да показва Шварцкопф и Колин Пауъл, генералът я впрегна като част от своя арсенал.
- Бихте ли ни описали накратко прескорпуса там?
- В Саудитска Арабия имаше около 1400 репортери. В много отношения пропастта, която възникна - най-вече между американските военни части и американския прескорпус, - се прояви в Саудитска Арабия по това време. Малцина репортери имаха пряк военен опит. Малцина бяха лично запознати с американската военна култура и не я разбираха. Много военни офицери смятаха, че това са едни дилетанти, които не разбират нито какво представляват военните сили, нито в какво вярват военните.
От друга страна, репортерите изживяваха трудни моменти. Мнозина бяха затворени в хотелски стаи в Дахран и Риад, гледаха войната по Си Ен Ен, изключително затормозени. Смятаха, че военните ги притискат да бъдат възможно най-безполезни. Създаде се антипатия, която бе доста неблаготворна в самото начало.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!