Българин превзема световната електронна сцена

Всеки уикенд Страхил Велчев изминава хиляди километри от София до най-модерните клубове по света, за да представя на живо своята музика или да пуска сетове като диджей.

32-годишният софиянец е едно от най-ярките имена от съвременната техно и хаус сцена, познат като Кинк.

Той свири пред публиката на квалитетния "Бергхайн" в Берлин, в престижния лондонски "Министри ъф Саунд", в най-доброто място за електронна музика в Чикаго – "Смарт бар" и в легендарния "Ендъп" в Сан Франциско.

Преди месец заедно с успешния британски диджей Невил Уотсън правят съвместен лайф в Барселона.

"Това, което ми отвори много врати

в световен мащаб, е една плоча с Невил – разказва Кинк. – С него направихме за удоволствие едно парче през 2008 г. Въобще не мислехме да го издаваме. Звучи все едно е от 88-а година."

След като то престоява известно време в MySpace, от холандския издател на електронна музика "Ръш ауър" (Rush Hour) се обръщат към Кинк с въпрос дали е свободно, за да го издадат. "Това беше повратен момент – спомня си Страхил. – Добри издателски фирми в електронната музика започнаха да искат материал от мен. Световните медии се заинтригуваха. Престижните клубове ме канеха срещу добри хонорари."

Българският артист има издадени плочи от елитни независими звукозаписни компании

в Западна Европа, САЩ и Япония. Той прави премиера за лейбъла на Джош Уинк Ovum с плочата Rachel E.P. (посветена на приятелката му Рахел, дъщеря на джаз певицата Камелия Тодорова). Пийт Тонг представя материала на българския продуцент в две поредни предавания по Би Би Си Радио 1. Парчетата може да се срещнат в чартовете на най-популярните диджеи в света.

Преди време в отговор на многобройните догадки от фенове по целия свят кой стои зад артистичното име Кинк, Страхил на шега пише в MySpace профила си, че е тъмнокож есид хаус пионер от Чикаго, който се крие, за да твори в България под фалшива самоличност. Като слушат музиката му, много хора приемат това за чиста истина.

Всъщност той е роден в София, живее в Зона Б-5 и

студиото, където твори музика на световно ниво, е в детската му стая.

"Домашното ми студио е оборудвано с един лаптоп, две евтини тонколони, стари аналогови синтезатори, които ползвам по-скоро за вдъхновение, машини с много копчета и стърчащи кабели. Това е едно не много чисто и подредено място, но на някой маниак на ретротехника, който си пада по шума, може да му хареса – казва Страхил. – Когато започнах да слушам такава музика, тя се определяше като хаус и техно. В момента да кажем, че аз правя електронна танцувална музика."

Кинк е непознатият познат – у нас за неговите успехи не се знае много, а по света е звезда.

"Действително съм много известен на моята сцена,

но тя е по-бутикова. Много далеч съм от класическата дефиниция на комерсиален музикант – казва Страхил. – Наистина в момента съм почти на върха в този жанр. Музиката, която харесвам и правя обаче не е популярна в България. Има много причини за това. Тя се появи като някаква мания в края на 90-те години и после умря с преходността на всяка мода без корени, която идва и си отива."