Най-после сред отличниците в ЕС

Както е добре известно, всички кризи, включително икономическите, дават възможност за преподреждане на неща, за преуреждане на отношения и за постигане на по-добра способност за справяне с предизвикателствата на живота и на стопанството, отколкото е имало преди кризата.

Стига, разбира се, съответният стопански деятел да успее да си напише домашното в рамките на времето, отпуснато му от обстоятелствата.

За времената на стопански кризи домашното е едно основно и се отнася до производителността.

Докато трае фазата на бум в икономиката, стопанските единици, особено фирмите, нямат нито нужда, нито стимул да се занимават със сериозни поправки в производителността си - работа има, приходи идват, трябва да се насмогва на растящото търсене.

Това "рационално" неглижиране на производителността е и една от основните причини всяко въздигане на пазарното стопанство да е следвано от по-малка или по-голяма "корекция", в резултат на която нещата слизат обратно на земята.

Това е и точният момент, в който всеки предприемач трябва да се погрижи за производителността си. Който го направи добре, ще е добре подготвен да се възползва от благините на следващата фаза на растеж.

Който не успее, ще изостане или изобщо ще отпадне. От тази гледна точка икономическите кризи може да бъдат наречени часове за домашно по производителност. Именно тежките моменти на спадащо търсене и на намаляващи приходи са времето за поправка, ремонт, безкомпромисно вглеждане в слабостите и настоятелно търсене на още и още резерви.

Минусът на този процес, когато е успешен, е, че той се прибавя към спадащата стопанска активност като допълнителен тласък на безработицата - хора биват освобождавани не само поради спадаща активност, но и поради оптимизационни процеси във фирмите.

Плюсът е, че при добре написано домашно перспективите за бъдещето стават много добри.

Към края на 2010 г. се заговори, че може би дори в България кризата е към края си. Това дава основание да се погледне как българските фирми са си написали домашното в часа, отпуснат им от неминуемите закономерности на бизнес цикъла.

За целта е необходимо да се провери какво се случва с производството на всеки час положен труд. Данните за това са лесно откриваеми в "Евростат" и показват особено любопитно развитие за двете години от началото на кризата.

Производството и производителността в България (сезонно и календарно изгладени) регистрират едновременен и почти еднакъв в процентно изражение срив през първото тримесечие на 2009 г. След това обаче динамиката им е много различна.

Производството, мерено чрез БВП, остава на нивото, на което е паднало през това тримесечие, и показва някакви признаци на повдигане оттам едва в средата на 2010 г., при това в доста малки размери.

В ярък контраст, производителността се връща на пътеката на растежа още в тримесечието веднага след срива и към третото тримесечие на 2010 г. вече е обратно върху дългосрочния си тренд.

Очевидно това значително разминаване в динамиките на производството и на производителността е физически възможно само в условия на значително намаляване на броя работни часове.

С други думи, през цялата 2009 г. и докогато има данни за 2010 г. българските бизнеси реагират на кризата с рязко намаляване на трудовата заетост (брой работни часове) и рязко подобряване на производителността, оптимизиране на дейностите, вероятно вътрешни реформи и пренастройки.

В това отношение, изглежда, българските фирми са сред отличниците по изпълнение на даденото от кризата домашно за ЕС като цяло. По различните показатели за ръст на производителността България дели първо-второ място с Естония сред осемнадесетте страни членки, за които има данни (моля, вижте графиката).

Значителният ръст на производителността на българските фирми както спрямо предкризисните нива, така и спрямо дъното на кризата означава, че те се поставят в много добра конкурентна позиция да се възползват от следващата фаза на растеж и дори да атакуват нови пазарни ниши с по-големи от досегашните шансове за успех.

Всъщност, когато човек погледне тези данни, фактът, че България е реализирала най-бързия ръст на износа в ЕС през изминалата година, вече не е толкова изненадващ - тя категорично е била сред най-добре подготвените да се възползват от макар и крехкото възстановяване на потребителското търсене в съюза.

Ако подобна интерпретация на случващото се е реалистична, то тогава българските фирми ще са в добра позиция да се възползват конкурентно и от евентуалното възстановяване на потребителското търсене вътре в страната, когато и то най-после реши да покаже признаци на съживяване.

Разбира се, всичко това са само потенциални възможности и доколко ще бъдат използвани зависи от много фактори.

За дългосрочните си перспективи за растеж българските фирми все още се нуждаят от редица фактори, някои от които се предоставят от публичния сектор (например образованост и здраве на работната сила, качество на бизнес средата, сигурност на правата и договорите) и които остават проблем поради нежеланието на публичния сектор да извършва съответни реформи.

Други фактори са изцяло външни (например равнището на стопанска активност и потребителско търсене в Европа и света) и оставят бизнесите на прищевките на съдбата - но това е типично за всички фирми в малки, отворени икономики и плюсовете от тези рискове са дългосрочно много повече от минусите.

Независимо как точно ще се развият стопанските събития през следващата фаза на растеж, българските фирми вече демонстрираха своята способност да извършват пренастройка и да посрещат сериозни предизвикателства в трудни времена.

Разбира се, някои фирми са направили това по-успешно и по-добре от други, а трети направо не успяха да оцелеят. Но общият сигнал в момента е много обещаващ.