Газовото изкушение на Израел

Край бреговете на Израел е намерено най-голямото в света от 10 години насам газово находище, а отдолу по предварителни оценки има и 3 милиарда барела петрол.

Новината развълнува цял свят.

Експерти градят предположения за възможните последици: откритието обещава да превърне Израел - държава, зависима от външни ресурси, в голяма енергийна сила.

Уви, не всички прогнози обаче са оптимистични.

Първо, за разработка на находищата Левиатан и Тамар са необходими към 10 млрд. долара, но оттам ще може да се черпи газ най-рано след седем години.

Специална комисия спешно пише препоръки за промени на данъчното облагане в добива на полезни изкопаеми.

Повишаване на арендата не се предвижда, но данъкът върху печалбата от продажби на газ ще нарасне от безпрецедентно ниските 12,5% на 55, дори на 65%.

Добивните компании се боят най-вече от повишаване на данъка с обратна сила - това ще разпали в Израел скандал, който може да пропъди инвеститорите.

Междувременно икономистите вече делят бъдещите данъци, с които смятат да решат насъщни проблеми от социалната сфера, образованието, инфраструктурата и здравеопазването на страната.

Златният век ще настъпи всъщност чак след седем години

- не се знае как ще я караме дотогава, но перспективите са твърде съблазнителни. Освен икономическо процъфтяване, Израел като износител на газ ще получи лостове за политически натиск върху Европа, която гледа да отхвърли своята газова зависимост от Русия и Северна Африка. За самата еврейска държава вече няма да са наложителни покупките на газ от Египет на завишени цени.

Безспорни са и екологичните предимства. Газовото гориво в този аспект е по-чисто от въглищата и петрола. За Израел отпада грижата да строи нова въглищна електроцентрала в Ашкелон; страната ще може някой ден да преоборудва целия си автотранспорт за работа с газ и така да намали замърсяването на въздуха.

Бездънна бъчва с мед, то се знае, но в нея има и солидна лъжица катран. По-предпазливите експерти предупреждават за

рискове, свързани с големите запаси от горива.

В световната икономика има дори специален термин - "ресурсно проклятие". То сполетя например Русия, Иран, Ангола, Венецуела, които са доста по-назад в икономическото си развитие от държави, по-бедни откъм ресурси. Показателна е историята на Холандия, където през 1959 г. бяха открити големи газови находища.

Развилият се износ на горива стремително покачи инфлацията и безработицата, ред високотехнологични предприятия бяха изтеглени от страната, намаля и темпото на икономическия растеж. Подобна "холандска болест" заплашва и Израел.

Прочутият израелски хайтек бездруго понася щети от укрепването на шекела спрямо световните валути. Газовите находища ще докарат в страната инвеститори и чуждестранен капитал, курсът на шекела ще нарасне още повече и високотехнологичните предприятия ще станат неконкурентоспособни.

Закриването им ще увеличи безработицата, ще предизвика масова емиграция сред високообразованото население и в крайна сметка ще спадне не само икономическото, но и културното равнище на обществото.

Има впрочем и положителен пример как петролни и газови находища се използват за благото на нацията - това е Норвегия. Там са създадени специални фондове за развитие на местната промишленост и за инвестиции в чуждестранни предприятия, които съдействат да се поддържа ефективна икономиката на страната.

Но за да тръгне по този път, Израел се нуждае от професионално разработена икономическа програма и отговорно ръководство. Последното, уви, е слабото ни място.

Никой не може да гарантира дори това, че очакваните данъчни приходи ще се харчат в полза на обществото, вместо да бъдат разпилени за "кухи" проекти и субсидиране на съмнителни начинания.

Има и друг остър момент: през последните години развитите държави се стремят, напротив, да намалят своята зависимост от петрола и другите традиционни горива. С оглед на високите ни технологии и научното развитие Израел би могъл да претендира за ролята на световен изследователски център в разработването на алтернативни горива.

Строго погледнато, наличието на собствен газ не е причина да спираме тези изследвания, защото природните ресурси рано или късно ще се изчерпат. Дори с неочакваното си богатство все едно си оставаме далеч от Саудитска Арабия, Кувейт и другите енергийни сили.

Повечето износители на нефт са врагове на еврейската държава

и ако светът, "зарибен" вече с петрол и газ, почне да се отървава от тази зависимост, това ще отслаби тяхното влияние. Нищо чудно обаче в името на моментна изгода кабинетът да тури под миндера тези програми, удряйки спирачка на родната наука.

Намерените газови запаси развълнуваха съседите ни в региона. Ливан твърди, че находището Левиатан стига до ливанските териториални води. Страната обаче няма необходимите възможности, за да го разработи.

И ето че получава предложение за помощ от Техеран, чието влияние в ливанския парламент прокарва Хизбула. Песимистите предричат, че споровете за териториалната принадлежност на находищата може да предизвикат нов конфликт в Близкия изток.

Междувременно Бенямин Нетаняху вече предложи на Гърция да купува газ от Израел и да построи за целта тръбопровод между двете държави. Не си направи впрочем труда да съгласува въпроса с министерството на инфраструктурата и да провери кога сделката може да стане факт.

А за момента Израел се готви да продава своя газ, но продължава да купува чужд. Подписаният наскоро от израелската фирма Ай Си Ел договор с египетската компания "Ийст медитърениън гас" ще бъде в сила чак до 2030 г.

Египетското газово гориво ще задвижва електроцентрала, която е планирано да се строи край Мъртво море. Става очевидно, че израелските индустриалци не разчитат засега на родните ресурси и май не се канят да влагат пари в разработката им.

Заради очакваното повишаване на данъците в бранша газовите компании може просто да не съберат достатъчно средства за добив на гориво. И нашият навик да живеем ден за ден може да попречи на Израел да се възползва от собствените си съкровища. Ще си седим ей тъй върху сандъци, пълни със злато, досущ Кашчей Безсмъртни от руската приказка.