Антология Първанов (1): Медиите от и за него

"Той дълбае като китайска капка" - Виолета Симеонова, в. "24 часа", 20 ноември:
"Първанов избягва драматичните конфронтации и революционните акции. Милитаристичната терминология отсъства от публичните му изяви, а за вътрешнопартийните борби той предпочита да работи на принципа на китайската капка. Дълбае бавно, но сигурно.
(...) Той носи много на бой и вече е понесъл доста. Поне досега неговата политическа биография е белязана от загуби на избори, рязане на гангренясали политически крайници, строене на разпадащи се коалиции и обединяване с несъществуващи партньори. Въпреки това той все оцелява."

Костов се стреми да остави нещата по-зле, отколкото ги е наследил - Георги Първанов отговаря на въпроси на читатели на в. "Сега", 24 февруари:
"Проблемите на 90% от българските граждани не са свързани с НАТО, а с невижданите бедност, безработица, престъпност. Аз нямам намерение да водя закъснели чужди битки със и за миналото. Що се отнася до войната в Югославия, там и БСП, и цялата българска левица отстояха достойната си позиция въпреки жестокия натиск. И в ХХ век, и в ХХI век не може да има оправдание, когато с военни средства се решават драматични конфликтни и кризисни ситуации."

"Първанов щурмува Бургас" - Иглика Горанова, в. "168 часа", 19-25 октомври:
"Освен че не бе поздравен заради мисията му на обединител на БПЦ, Първанов бе най-другарски наруган от соцактива на Несебър, че ходи в храм "Александър Невски" да пали свещи и да се кръсти, за да го покажат по телевизията. Явно въпросът с черкуването занимава сериозно червените, които досега преглъщаха какви ли не революционни идеи за промяна на самосъзнанието им. Но раздвоението на Първанов - атеиста и Първанов, който целува ръка на Максим - не могат. "Аз съм атеист, но съм кръстен в православна църква. Освен това съм се срещал с Вселенския патриарх и с Всеруския. Автор съм и на консенсусния закон за вероизповеданията", похвали се пред избирателите си Първанов."

Сбогом, Гоше, сбогом, Първанов - в. "Стандарт", 2 октомври:
"Кандидатирайки се за президент, соцлидерът сам си отряза главата и изтече в канала. (...) С участието в надпреварата за президент Първанов ще постигне само едно - подобно на разни Сашо-Томовци и Митко-Луджевци ще изтече в канала на политическата ни история."

Иде криза заради царя - интервю във в. "24 часа", 15 май:
- Все още ли сте сигурен, че БСП ще бъде в бъдещото правителство?
- Аз приемам за конфронтиращи националния интерес опитите да бъде изолирано цялото ляво пространство и правителството да е на основа на провалилия се в управлението СДС с козметични промени или в съюз с нови формации. Присъствието ни във властта ще има оздравяваща роля.
- Вариантът за вас е коалиционно правителство със Симеон?
- Не бих говорил за следизборно взаимодействие с която и да е сила. Сега сме просто конкуренти. А коалицията, която ще състави правителство, ще зависи от изборния резултат и от програмните виждания на формациите. Ако има идейна и управленска несъвместимост, няма смисъл да подлагаме на изпитание България с подобна фалшива коалиция. Но ще поддържаме диалога.
- Все пак Симеон противник или партньор ви е?
- Аз не използвам терминологията "противници". Иван Костов, в характерния за последните една-две години мракобеснически стил, използва подобен понятиен апарат. На този етап НД "Симеон II" е наш опонент. Главният ни опонент обаче е СДС и преди всичко обкръжението на Костов.

С ген. Ангел Марин в "Шоуто на Слави Трифонов" по Би Ти Ви, 9 ноември, 22.30 часа - стенограма:
Водещ: Добре, може ли да се каже, че вие имате най-интелигентната губеща стратегия?
Г.Първанов:Можем ли да разделим въпроса на две?
Водещ:Може, да.
Г.Първанов:Най-интелигентната безусловно - да. Губеща? След като е интелигентна, тя е губеща за останалите, за нашите опоненти. Впрочем, че е най-интелигентната, аз мога да илюстрирам този извод с един голям том, който трябва да е тук някъде. За първи път в новата българска политика един партиен лидер, кандидат за президент, влиза в Интернет мрежата, отговаряйки на всички въпроси, които са му поставени. Тук при мен са 50 000 отговора, 50 000 кореспондента имахме ние. Докато обикаляхме страната, все пак успяхме да влезем в диалог с младите хора и мисля, че това ще остане записано в историята. Това е за вашата библиотека, г-н Трифонов.
Водещ:Благодаря. Това ли организирахте?
Г.Първанов:Както се казва, всеки с папките си.
Водещ:Добре, а как се финансира кампанията ви и откъде идват парите? Този въпрос го задавам на всички кандидат-президенти.
Г.Първанов:Имате ли 50 лева?
Водещ:Петдесет ли са?
Г.Първанов:Ето с този талон, г-н Трифонов, така стават работите.
Водещ:Димитър Благоев - 50 лева.
Г.Първанов:Има и за Годжи, за него са Кирковки, но те са 500 лева.
Водещ (към Годжи): Вчера взе заплата, я дай 500 лева.
Г.Милчев:100 долара имам...
Водещ:А, долари, няма долари, имаш левове. По този начин става, така ли? Значи аз сега участвах?
Г.Първанов:Вие сте последният дарител, да.
Водещ:Е, не съм вярвал, че ще финансирам кампания на БСП. Ама пък може да е за добро.

Първанов, или Реваншът на свикналия да губи - в. "Дневник", Кирил Маринов, 15 ноември:
"Никой не знае как точно Първанов е реагирал на новината за победата. Той изчакал първите неофициални резултати в кабинета си сам. От щаба му твърдят, че е излязъл от стаята в особено добро настроение, но запазвайки самообладание. Това затвърждава мнението на хората около него, че едно от най-ценните му качества е да не променя поведението си, независимо от това дали губи или печели. (...) "Той беше от студентите, които си знаеха всичко", спомня си проф. Андрей Пантев. Той му е чел лекции, но никога не го е изпитвал. Странно, защото преди парламентарните избори Първанов се пошегува, че е поканил историка в листите на левицата, защото навремето му е писал шестици. "Жоро никога не ми е задавал подмазвачески въпроси, той не беше натрапник", разказва за студентските години на Първанов професорът."

Първанов - левият завой - в. "Новинар", Таня Джоева, 20 ноември:
"Представата за човек, който с мазохистка страст и бистър син поглед подписва политическата си смърт, битуваше чак до първия тур на президентския вот. (...) В дискурса си ранният Първанов напомня на току-що излюпен царски политик с разширени правомощия. Като същи Пламен Панайотов той се изразява тъй: "Ако трябва да поставя политическа диагноза на състоянието на БСП, бих извел на преден план извода, че в нея протичат кризисни процеси. Те изискват активизиране на партийната дискусия, но не на високо теоретично ниво, а на приложно ниво, на ниво практическа политика." След два-три прочита на това задълбочено изказване някой може и да се досети, че става дума за смяна на министри, да речем.