Изгубените градове

Мачу Пикчу – изгубеният град на инките

Мачу Пикчу се намира в Перу на 2300 метра над морското равнище и се смята за един от най-известните символи империята на инките.

Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата.

На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси.

В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски.

Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания.

Част от предположенията са, че Мачу Пикчу е бил сигурно убежище на инките, заради трудно достъпното си местоположение. Според други градът е представлявал символ на доминиращата позиция на племето в района на Амазонка.

Някои археолози смятат, че Мачу Пикчу е бил важен религиозен център. Доказателство за това са олтарите, намерени от американския археолог Хирам Бингъм.

Ангкор – най-големият религиозен паметник в света

 Ангкор е един от най-важните археологически обекти в Югоизточна Азия. Простира се на площ от близо 400 кв. км гориста местност в Камбоджа.

Кхмерите са появяват тук през IX век и изграждат могъщо царство, наречено отначало Фунан - от кхмерската "бнам" - планина.

Ангкорската империя достига своя разцвет при владетеля Джаяварман II. Именно той започва изграждането на новата столица Ангкор през 802 г.

От великата столица днес в джунглата са останали единствено каменните храмове. Всички сгради, освен култовите, са се строели от дърво, което е изгнило.

Все още обаче може да се види комплексът Ангкор Том - последният административен и религиозен център на великата империя. Разположен е на площ от 900 хектара.

В него се влиза през пет врати, отвеждащи до множество тераси, храмове, къпални с целебна вода и тропически парк.

Тържественият подход към главната порта се пази от скулптурите на две седмоглави змии, наречени наги.

Следва шпалир от гиганти, наподобяващи Буда. Те отвеждат до гигантската Южна порта на Ангкор Том. Над около 10-метровия портик се извисяват четири обърнати по посоките на света каменни глави, изобразяващи бодхисатвата.

Мемфис – изгубеното богатство на египтяните

Руините на града са на около 19 км южно от египетската столица Кайро, на западния бряг на река Нил.

Градът е основан около 3100 г. пр.н.е. от фараона Менес, който обединява двете египетски царства.

Мемфис достига връхната си точка на развитие по време на управлението на VІ династия като религиозен център на култа към местното божество Птах.

Смята се, че Мемфис е бил най-големият град в света от създаването си до около 2250 г. пр.н.е. Населението му е било над 30 хил. души.

Смята се, че градът е имал важно значение и преди да стане столица на Древен Египет. За няколко хилядолетия Мемфис е културен, административен и търговски център, който привлича търговци и поклонници от всички краища на Африка и Азия.

Градът започва да упада при появата на Александрия. В наши дни той е напълно покрит с тиня.

Сега Мемфис е музей под открито небе. Разкопки се провеждат и до момента, но това се оказва сложно заради високото ниво на подземните води и защото руините на бившата столица са в частни земи, засадени с палмови гори.

Петра – скална архитектура

Петра е разположен в "долината на Моисей" - Вади Муса, естествено защитена местност, пресечна точка на пътищата водещи на запад към Газа, Бостра и Дамаск на север, Червена море и Персийският залив от друга страна.

Чудото от камък се оформя някъде около IV век пр. Хр. Археолози обаче доказват, че там е съществувал живот още през 6 век пр. Хр.

Библейски текстове споменават племе, населявало областта 1000 години пр. н.е., потомци на библейският герой Исав, брат на Яков. Смята се, че на хълма се намират тленните останки на Аарон, брата на Моисей.

С право можем да говорим за цивилизация – набатеите измислили водоснабдяваща система, иззидана в камъка и успели да подчинят водата в пустинята.

Каменният град е чудо на древния свят, скрит от скални насипи, запазил величието си и до наши дни.

Помпей – погребан от вулкан

Древният град е разположен в Неаполитанския залив, на 22 км югоизточно от Неапол.  Това е най-голямото съхранено до днес антично селище.

Когато през ХVI в. при изграждането на нова канализация работниците попадат върху дебел слой вулканичен прах, никой не подозира, че светът е изправен пред най-големия, изцяло съхранен античен град в историята.  Два века по-късно археолозите изваждат на бял свят останките от древни къщи и вкаменените тела на техните обитатели.

Днес повече от половината от сградите в някогашния Помпей са разкрити и отворени за  посетители. 65 хектара от оригиналното селище са притегателен център за тълпи от туристи.

Откритията на археолозите надминават и най-смелите очаквания. Изпод земята изниква град с внушителни размери, кръгла структура и защитен от каменна стена, дълга 3120 м, с 11 кули и 7 градски врати.

В центъра е правоъгълният форум, ограден с колони. Тук е кипял търговският, политическият и религиозният живот на града. На това място се намират храмът на Аполон, храмът на Юпитер, курията, общинският съвет, покритият пазар, съдът.

В южната част на града е известният Триъгълен форум с дорийски храм от VI в. пр.н.е. Запазени са останките от два театъра, амфитеатър за 20 000 зрители, където са се
провеждали гладиаторските боеве, три обществени бани, които са били основно място за социални контакти.