Мария Илиева: Злобни сме

  Макар да се възхищава на големите български имена на поп музиката преди нея, Мария казва, че не общува с много нейни колеги.

"Много уважавам и много съм се учила от всички български големи имена. Ако някои от тях не се бяха появили тук, на нашите ширини, щяха без да преувеличавам, да са световни артисти.

Като Васил Найденов, например.

Всеки един от златното поколение на българската поп музика е голям учител за мен и трябва да бъде такъв за всички след мен и за всеки, който върви по този вече утъпкан път.

Абсолютно всяко голямо име в България от тези, които са преди нас, е заслужено голямо. Сега не е така", изтъква изпълнителката на "Лунен сън".

- Как живееш в България като млад изпълнител? Срещаш ли много трудности?

- Живея като всеки българин - с много ентусиазъм и любов към това, което правя, и вземайки предизвикателствата на всекидневието от позитивната им страна.

А трудности - едва ли е тайна за някого, че в днешно време да правиш изкуство в България, без значение до каква степен то е масово, е много трудно и изисква много търпение и любов, отдаденост, вяра, съмишленици.

За щастие, аз ги имам.

- Ти се занимаваш с продуциране. Имаш свой лейбъл и вече помагаш на много млади изпълнители да стъпят на сцена, да покажат какво могат...

- Артистите, които "Стереостая" продуцира не са много, но са качествени като личности и като комплекс от различни важни за този бизнес неща, включително персона, интелект, образование и естествено талант, на първо място.

Много ми се ще да имам възможност да реализирам първите стъпки в музиката на много хора.

- А ти самата какво замисляш? Сигурно лятото те е вдъхновило за нови проекти?

- Да. Освен, че пея активно на повечето големи клубни сцени в България, отделям време и за създаване и продуциране на моите проекти.

Септември месец е много специален тази година за мен, защото ще представя своя следващ сингъл, който все още си няма име. Има работно заглавие „I like" обаче то е много работно.

- Понякога срещаш ли завист от страна на свои колеги заради това, че успяваш вече толкова време, че правиш хитове, че имаш собствен лейбъл?

- Завистта е част от нашата народопсихология, уви.

Аз не общувам с много мои колеги.

Със сигурност има хора, които оправдават своите неуспехи с успехите на другите.

Аз се стремя, ако има някакви негативни мисли в главата ми, веднага да ги изгоня, защото това принизява духа.

Може би ако всички се опитаме да правим така, нещата около нас ще станат най-малкото по-приятни и красиви.

- Коя е най-любимата ти твоя песен?

- Естествено, че всички са ми любими, то е малко като с децата.

Но може би най-емоционално изпятата ми песен е "Идваш към мен".

Много ми беше трудно да я запиша, защото свързвам песента с много конкретен личен момент.

И я записвахме часове наред, просто защото ми ставаше ужасно тъжно и трябваше да спирам, за да си почина.

- Виждаме, че попфолк концертите събират повече хора, отколкото митингите за демокрация през 90-те. Възможно ли е според теб попмузиката да се наложи по добре на пазара?

- Музиката не е състезание, нито е война.

Има място за всеки, който е истински в това, което прави. Мисля, че по-скоро трябва да фокусираме вниманието си към това да създадем един относителен баланс.

За да го има в музиката, в изкуството, в културата, може би медиите трябва малко да се отдръпнат от най-примитивната жълта история и картина.

Тогава хората ще имат избор и ще могат да бъдат удовлетворявани и критериите на тези, които с днешна дата отказват да консумират медийната информация. А

ко публиката има избор, тя ще селектира сама кое й харесва и кое - не.

- Какво ще си пожелаеш за следващите 10 години?

- Да съм все така красива...

Сега сериозно. Пожелавам си да имам здраве и да вървя смело по пътя на мечтите си, да има хора, които да ме мотивират да бъда себе си, да се чувствам обичана.

Пожелавам си да имам и едно страхотно семейство, защо не... вече сякаш ми е време. И си пожелавам моите приятели и хората, които обичам, да са здрави и да са до мене, това е най-ценното.