Болните виновни за орязването на парите в спешната помощ

М�и �истерството на здравеопазването в крайна сметка призна, че парите за спешна помощ в болниците са орязани.

В последните няколко дни много спешни центрове се оплакаха, че през месец юли са получили само 50% от предвидените си субсидии.

В позиция, разпространена днес, от здравното министерство признаха, че спешните отделения действително са преведени с 50% по-малко пари.

Обяснението на ведомството е, че всъщност огромната част от пациентите, търсещи спешна помощ, не били спешни случаи.

Според министерството остра вирусна инфекция, остър конюнктивит, ухапване от насекомо и порезни рани не са спешни случаи, и затова не бива да се субсидират от МЗ, а от здравната каса.

За действително спешни случаи от ведомството смятат само случаи с диагноза като остър миокарден инфаркт, инсулт, черепно-мозъчни травми, фрактури.

Освен това значителна част от пациентите, преминали през спешните отделения на болниците са здравно-неосигурени лица, жалват се от министерството.

Неосигурените могат да получат медицинска помощ само при презумпция за спешност в ЦСМП или в спешните отделения на болниците.

Изводът е, че относителният дял на пациентите без индикация за състояния, пряко заплашващи живота им, значително превишава тези с индикации за спешност, заключават от МЗ.

Средно 30% от преминалите пациенти през спешно отделение са хоспитализирани в същата болница по клинична пътека, т. е. отчетени са като преминали през спешно отделение и преминали по клинични пътеки.

По този начин за един пациент е получено двойно финансиране (от МЗ и НЗОК), като същевременно този брой е значително по-голям през първото полугодие на 2010 г. в сравнение със същия период на 2009 г., казват още министерството.