Блажим преди двуседмичните Богородични пости

Днес се празнуват Богородичните заговезни, отбелязвани преди началото на Богородичните пости. Постът продължава две седмици и свършва с големия християнски празник Успение Богородично (15 август), познат сред православните българи като Голяма Богородица.

На днешния ден се прави трапеза с обредна "заговезнишка пита", която се чупи, храната е блажна. По време на постите се забранява сключването на църковните бракове.

От апостолско време църквата е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото "говеене" - по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.

По традиция Божията майка се почита като покровителка на майчинството, брака и семейното огнище, затова в деня на нейния празник на 15 август жените украсяват иконата на светицата с цветя и поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари.

Отслужва се тържествена Света литургия в прослава на Дева Мария. Имен ден пък празнуват всички с името Мария, Мика, Мара, Маша, Мариан, Мариана, Марин, Марина, Панайот.

На много места българите отбелязват Успение Богородично като един от празниците, посветени на новата реколта - с голям курбан, общ за цялото село.

В средата на Богородичните пости (6 август) Преображение Господне. На този ден по традиция се бере първото узряло грозде и се носи в църквата да се освети от свещеник. След това жените го раздават заедно с други плодове за здраве и благополучие.

Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. За него споменават блаж. Августин и Йероним, а Ерусалимският патриарх Ювеналий (420-458 г.) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.

Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). От далечни времена празникът се предшества от 15-дневен пост.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Ерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.

Запазеният и до наши дни каменен градеж е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.